Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Трябва да тръгнем след нашата Пътеводна звезда. Друго не ни остава.
Старицата закопча ремъците — беше отлично запозната с процедурата. Костите й бяха крехки, но грациозните й движения излъчваха професионална компетентност. Нямаше да отрони нито едно оплакване. Язерните взривове и мощни снаряди се стоварваха върху околните астероиди, тежки детонации разтърсваха стените на централния комплекс. Ческа запечата люка и бучащите сирени и яростните експлозии стихнаха.
Излетяха. Ческа беше сигурна, че не оставят след себе си никаква ценна информация, никакви карти, сведения или координати, които биха могли да се използват за преследването на клановете. Поне някои от скритите аванпостове щяха да останат невредими. Зевесетата щяха да се опитат да се докопат до информация, да задигнат изоставеното имущество, да отмъкнат и последната капка екти, но щяха да се приберат почти с празни ръце, въпреки огромните си усилия.
И все пак загубата беше сериозна. Дори като се изключеше значителната материална част, която оставяха зад себе си, Рандеву беше сърцето на скитническия народ, най-старата им колония, символ на превъзмогнатите беди и нещастия. Струпаните на едно място астероиди и изкуствени конструкции бяха демонстрация на способността на клановете да превърнат и най-тежката ситуация в отвоювано предимство.
Сега изоставяха всичко това. В ръцете на врага.
Бойните кораби на ЗВС връхлитаха все по-близо и по-близо и не спираха обстрела. Стреляха по всичко, дори по скали и боклуци.
Ческа се понесе с главоломна скорост, предприемаше внезапни зигзагообразни отклонения и стремителни лупинги. Няколко язерни снаряда профучаха край нея, но тя се гмурна сред разлетелите се отломки на един унищожен скитнически кораб, чиито корпусни плочи проблеснаха на отразената червена слънчева светлина, после се стрелна в пряк курс между два крайцера.
Адмирал Стромо продължаваше да каканиже очевидно добре отрепетираните си възвания:
— От името на правителството на целокупното човечество крал Питър изисква пълно сътрудничество и подкрепа от страна на скитническите кланове в продължаващата война срещу хидрогите. Вашият нагъл отказ да се подчините е крещящо доказателство за незачитане интересите на човешката раса. От този момент скитническият народ се обявява извън закона.
Седналата в пилотската кабина Ихи Окая се обърна към Ческа и се усмихна горчиво.
— Има нещо романтично в това да си извън закона, не мислиш ли?
Неуместният й хумор явно беше плод на отчаяние.
Точно в мига на изтичането на крайния срок гласът на адмирал Стромо се понесе по всички честоти:
— Пясъкът в часовника изтече. Претърсващите екипи да предприемат широкомащабна операция за събиране на информация. Разрушителните екипи да чакат в готовност.
За по-малко от час зевесетата успяха да натоварят на корабите си групи пленени и предали се скитници, а обискиращите и разрушителни екипи установиха, че в астероидния куп не е останала никаква ценна информация. Адмирал Стромо разполагаше с категорични заповеди какво трябва да предприеме и очевидно изпитваше огромно задоволство от предоставената му възможност да всее ужас сред скитническите военнопленници, както и сред успелите да се измъкнат членове на клановете, които все още се намираха в обсега на видимост.
— Въз основа на заповедта на председателя на Теранския ханзейски съюз и краля с настоящото нареждам разрушаването на това съоръжение. — И измърмори по-глухо, на себе си: — На това гнездо на плъхове!
И като по даден знак свързаните от разрушителните екипи експлозиви взривиха ключовите сглобки. Надвисналите манти бомбардираха астероидния куп с ослепителна вълна от язери и високоенергийни кинетични снаряди. Взривните струи се стовариха върху свързаните конструкции, които държаха носещите се скални отломъци заедно.
Ческа наблюдаваше съкрушителния обстрел на бойните кораби. До нея Ихи Окая стисна очи и по сбръчканите й страни рукнаха сълзи. Яростните изстрели разпръснаха астероидите и разтрошиха съоръженията, жилищните сгради, складовите постройки, центровете за обучение… всичко, от което се състоеше скитническата култура и история.
Наоколо във всички посоки отлитаха корабите на клановете, пръснали се да намерят убежища в огромните празни пространства на Спиралния ръкав. Скитниците разполагаха със стотици скрити колонии, бази и съоръжения. Щяха да се укрият в безопасност, а след това отново щяха да се обединят.
Сълзи навлажниха и страните на Ческа. Изпитваше вина, че беше подценила жестокостта на председателя Венцеслас. Как беше успял да открие местонахождението на Рандеву? Нима все още беше останал дори един скитник, който да не се е убедил, че на Голямата гъска е опасно да се оказва доверие…