Пътят към Омаха

— Нито пък аз — каза друг, още по-бързо.

— Определено и аз няма да позволя — възпротиви се още един, клатейки ожесточено глава и скърцайки с челюсти.

— О, Божичко, четох това изявление десет пъти и десетте пъти плаках — каза съдийката.

— Не ви прилича да го правите — каза Върховният съдия, вперил поглед в дамата и след това внезапно изключи микрофоните, за да може Съдът да се съвещава на спокойствие.

— Обичам го — прошепна Дженифър на ухото на Сам. — Мак каза всичко само в няколко изречения!

— Да, но той не е плувал тридесет и седем мили през ураган в морето!

— Нашият генерал е много красноречив и убедителен — прошепна Пинкъс. — Много добре си е научил речта.

— Сравнението му с чернокожите не ме прави особено щастлив — каза Сайръс, също шепнешком. — По дяволите, неговите индиански братя и сестри не са ги оковавали във вериги и не са ги продавали, но в общи линии е прав.

— Не, Сайръс, не са ни оковавали и продавали — добави Дженифър. — Нас просто са ни избивали или са ни натирвали в места, където да умираме от глад.

— О’кей, Джени. Матира ме. Микрофоните отново бяха включени.

— Да, ами, кхъм! — каза един съдия, седящ в дясната част. — Понеже уважаваният адвокат от Бостън, съветник Пинкъс, се е присъединил към вас, ние разбира се, приемаме вашите препоръчителни документи, но се надявам, че вие осъзнавате значимостта на това дело?

— Искаме си само това, което е наше. За останалото можем да преговаряме, всичко друго би било недопустимо.

— Това не беше уточнено с необходимата прецизност в декларацията ви, Гърмяща глава — каза чернокожият съдия с поглед, пълен с неодобрение, докато вземаше един лист. — Вашият официален адвокат е някой си Самюъл Дансинг Девъро, вярно ли е?

— Вярно е и аз съм този, сър — отвърна Сам, пристъпвайки напред отстрани на Хоукинс.

— Страхотна декларация, млади човече.

— Благодаря ви, сър, но честно…

— Вероятно ще бъдете прострелян в главата заради нея — продължи съдията, като че ли Девъро изобщо не беше проговарял. — Обаче, като я чета, ми се струва, че долавям под повърхността една тънка и непрекъсната нишка на злонамереност, като че ли не сте бил заинтересован толкова от правото, колкото от отмъщението.

— В ретроспективен план, аз бях потресен, сър, от несправедливостта.

— На вас не ви се плаща, за да се потрисате, съветник — каза един съдия отляво. — Плаща ви се, за да представите във вашата петиция истината. При отсъствието на мнозината починали отдавна, които сега не могат да застанат тук и да се защитят, вие сте си позволил шокиращи инсинуации.

— Основани на разкрит доказателствен материал, сър, а и това са наистина инсинуации или, ако ви харесва повече, предположения. Но нито едно от тях, обаче не е без съответните исторически доказателства.

— Вие професионален историк ли сте, господин Девъро? — попита друг.

— Не, господин съдия, аз съм професионален адвокат, който може да забележи и проследи линията на доказателствата, както съм сигурен, че можете и вие, сър.