Скитница

— Какъв друг начин можеше да има, Иън? — възрази Джаред. — Ти имаше ли по-добър план? Мислиш ли, че щеше да бъде по-щастлива, ако не се беше наранила, но Джейми загинеше?

Свих се при тази ужасяваща мисъл. Когато отговори, тонът на Иън не беше толкова враждебен:

— Не, но не мога да разбера как си могъл да стоиш там и да я наблюдаваш да прави това със себе си. — Поклати възмутен глава, а Джаред сведе очи. — Кой мъж би…

— Практичният мъж — прекъсна го Джеб. Всички вдигнахме очи. Джеб се беше изправил зад нас с голяма картонена кутия в ръце. — Тъкмо затова Джаред го бива най-много, когато трябва да се снабдим с нещо. Защото може да прави това, което е нужно или да наблюдава какво трябва да се направи. Дори и когато е по-трудно да наблюдаваш, отколкото да го направиш. Знам, че сега е по-близо до времето за закуска, отколкото за вечеря, но си рекох, че може би някои от вас не са яли от дълго време — продължи Джеб, сменяйки най-безцеремонно темата. — Гладен ли си, момче?

— Ами… не съм сигурен — призна Джейми. — Усещам някаква празнина отвътре, но чувството не е… неприятно.

— Това е от „Без болка“ — обясних аз. — Трябва да ядеш.

— И да пиеш — обади се докторът. — Имаш нужда от течности.

Джеб остави кутията върху матрака.

— Рекох си, че може би трябва да го отпразнуваме. Бръкни вътре.

— Ама, че вкуснотии! — извика Джейми, докато ровеше из сухите храни, каквито обикновено използват туристите. — Спагети. Чудесно.

— Чипсове с вкус на пиле с чесън — каза Джеб. — Чесънът много ми липсва, въпреки че съм сигурен, че миризмата му не липсва на никого. — Той се засмя.

Джеб се беше подготвил с бутилки с вода и няколко примуса. Хората започнаха да се събират около нас, притиснати плътно в малкото помещение. Стоях между Джаред и Иън, а Джейми седна в скута ми. Въпреки че беше твърде голям за това, той не протестира. Изглежда беше разбрал колко голяма нужда имахме и двете от това. Мел и аз трябваше да почувстваме, че е жив и здрав и че е в ръцете ни.

Кръгът около нас постепенно се разшири и обхвана цялата събрала се за късна вечеря група, превръщайки и нея в едно семейство. Всички чакаха търпеливо Джеб да приготви изненадващите лакомства. Страхът беше заменен от облекчение и добри новини. Дори Кайл, притиснат от другата страна на брат си, не беше нежелан в този кръг.

Мелани доволна въздъхна. Усещаше топлината на момчето в скута ми и се докосваше до мъжа, които продължаваше да гали ръката ми. Дори не се ядоса, че Иън беше сложил ръка на рамото ми.

Ти също си под въздействието на „Без болка“ — подразних я аз.

Мисля, че не е от „Без болка“. Не и за двете.

Права си. Това е повече, отколкото съм имала някога.

И много от онова, което съм загубила.

Какво правеше тази човешка любов много по-желана за мен от любовта към себеподобните ми? Дали защото беше неповторима и много капризна? Душите предлагаха любов и еднакво отношение за всички. За по-голямо предизвикателство ли копнеех? Тази любов беше нещо несигурно, в нея нямаше твърди и стриктни правила. Тя можеше да се дава безплатно, както в случая с Джейми, да се печели в продължение на дълго време и с упорита работа, какъвто беше случаят с Иън, или да бъде напълно и сърцераздирателно непостижима като с Джаред.