Бъдеще [bg]

Пътуването ми отнема два часа и четирийсет и три минути - кулата „Промпарк 4451“ се намира някъде в покрайнините на цивилизования свят Утилитарна конструкция - тъмносив паралелепипед без тераси, без рекламни табла, без прозорци, двайсет пъти по-шлям от всяка жилищна кула, която съм виждал до момента.

Когато наближаваме това чудовище, влакът се гмурва под земята и по-нататък се носи през безпросветни тунели. Дотук има само една линия и по нея рядко минават влакове -„Промпарк 4451“ е почти изцяло роботизиран. Тук са наели равнища най-различни предприятия - от произвеждащи турбини до щамповащи хапчета за щастие. Жилищният сектор, ако изобщо има такъв, не е обозначен в асансьорите.

Идеалното място за убийство, мисля си аз. Това със сигурност е капан. Подмамват ме - Рокамора, Петстотин и трети, Шрайер - за да ме довършат. Разбирам това - и продължавам да летя към срещата с Анели, за да си разбия главата в парещата крушка на нощната лампа.

Тя не може да говори по комуникатора, да ми обясни всичко. Ето ти адреса, чакам те.

Тукашните асансьори не са създадени за хора - това са огромни индустриални подемници с тавани на височина десет метра, направени са от мръсен дебел композит, по-здрав от всякакви метали; вместо двукрилни врати има истински порти, през които може да мине самосвал. Но тукашните автомати товарачи едвам се вмъкват в тях. Странно е, че изобщо има панел за управление на височината на човешки ръст.

Вътре е почти пълен мрак - на роботите не им е нужна светлина, те са слепи. Притискам се към стените, за да не ме размажат камионите със своите колела, всяко от които е двойно по-високо от мен.

Триста и двайсето равнище.

„Бизонът Вили“ е едно от местните подразделения на „Ортега и Ортега Фудс Ко“, продоволствен гигант, който храни половината свят. Спомням си лоштипа им - анимационен рунтав бик, намигащ на камерата. Зад гърба на Вили има волни прерии и залязващо слънце. Целият спектър месни продукти от бизонско месо - хранително и диетично. Включително, между другото, предварително нарязани бифтеци за ресторантите. Надявам се, че на триста и двайсети етаж нямат кланица. Наистина сега рядко се срещат кланици.

Макар че ми е все едно. Дори и да е кланица. Само да не се окаже измама.

Само наистина Анели да ме чака тук.

Пропускам напред безок циклоп - и влизам внимателно след него в пещерата му. Това не е коридор - това е широк път, по който с оглушителен тропот се движат черни грамади, окичени с десетки тонове неизвестни товари. Таванът се губи в мрака, диодите се срещат с честота един на петдесет метра, тътря се в тъмнината покрай стената, приближавайки се крачка след крачка към мигащите координати на екрана на моя комуникатор.

Тя ме е повикала. Тя си е спомнила за мен и ме е повикала.