Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
— Фред! — проплака той. — Фред, стана нещо ужасно! Може би още става! О, Боже, Фред! О, Господи!
Зад и под него Франк Джюът се бореше за глътка въздух. Разказите на Едгар Алън По, които бе чел като дете, разкази за мъртъвци, заровени живи в гробовете си, сега се връщаха в съзнанието му с нова сила. Лицето му постепенно добиваше цвета на стари тухли. Тежкият дървен крак, който бе притиснал гърдите му, когато Джордж Т. Нелсън се бе строполил върху дивана, сега се впиваше в плътта му като оловен прът. Гърбът на дивана премазваше рамото и половината му лице.
Над него учителят по дърводелство възбудено предаваше на Фред Рабин картината, която бе заварил у дома.
Накрая най-после спря да говори за момент, а поел изкрещя:
— Пет пари не давам дали трябва да говоря по телефон, за това или не! КАК МОЖЕ ДА МЕ Е ГРИЖА, КОГАТО ТАМИ ФЕЙ Е МЪРТЪВ? КОПЕЛЕТО Е УБИЛ ТАМИ ФЕЙ! Кой може да направи подобно нещо, Фред? Кой?! Трябва да ми помогнеш!
При поредната пауза в тирадата му Франк с ужас осъзна, че скоро ще припадне. Изведнъж му хрумна какво трябва да направи — да стреля с пистолета през дивана. Може би нямаше да убие Джордж Т. Нелсън. Може би дори нямаше да успее да го улучи, но сто на сто щеше да привлече вниманието му, а при това положение имаше шанс да вдигне дебелия си задник от дивана, преди Франк да се е задушил, залепен за стената.
Франк пусна ножа и понечи да се добере до пистолета, втъкнат на кръста му. Неистова паника го обзе, когато установи, че не може да го стигне — пръстите му увисваха на цели пет сантиметра от седефената дръжка на пистолета. Събра всичките си сили и се опита да протегне ръка малко по-надолу, но рамото му, приклещено до стената, изобщо не се помръдваше; огромният диван и значителната тежест на Джордж Т. Нелсън го държаха като заковано за стената.
Черни рози — предвестници на предстоящото задушаване — зацъфтяха пред изцъклените му очи.
Някъде в далечината, като от оня свят, Франк дочуваше старият си „приятел“ да крещи срещу Фред Рабин, който явно му беше партия в далаверата с кокаина.
— Какви ми ги приказваш! Обаждам ти се да ти кажа, че са ме нападнали, а ти ми говориш да намина към новия магазин на Мейн Стрийт! Не ми трябват глупостите му, Фред! Трябва ми…
Той скочи от дивана и тръгна нервно из стаята. Буквално с последни сили, Франк успя да избута дивана на сантиметри от стената. Не беше кой знае какво, но поне му даде възможност да поеме малка глътка невероятно свеж въздух.
— Какво продава? — изкрещя Джордж Т. Нелсън. — Мили Боже! Боже Господи! Защо не каза от самото начало?
Отново настъпи тишина. Франк лежеше зад дивана като изхвърлен на брега кит, вдишваше глътки въздух и се молеше пламналата му глава да не експлодира. Само след минута щеше да се изправи и да отнесе топките на стария си „приятел“ Джордж Т. Нелсън. Само след минута. Нека вземе малко въздух. Нека изчезнат тия проклети черни цветя. Само една минута. Най-много две.
— Добре — каза Джордж Т. Нелсън. — Ще намина да го видя. Съмнявам се, че е такъв магьосник, за какъвто го мислиш, но като няма риба и ракът е риба, нали така? Но да ти кажа от сега — пет пари не давам дали продава кока или не. Най-напред ще открия кучия син, който ме е подредил така, ще го закова за първата срещната стена, пък после ще се занимавам с каквото и да било друго. Ясно ли ти е?
„Ясно ми е — помисли си Франк, — де да видим кой кого ще закове, братче.“
— Да, да! Разбрах как се казва! — изкрещя учителят по дърводелство. — Гонт, Гонт, по дяволите!
Затвори телефона, а после сигурно го запрати на пода, защото Франк чу внезапен трясък. Секунди по-късно той изпсува за последен път и изхвърча от къщата. Двигателят на колата му изрева отвън и гумите изсвистяха по паважа. Джордж Т. Нелсън, старият „приятел“ на Франк, замина нанякъде.
Две минути по-късно две ръце пропълзяха иззад дивана и сграбчиха кафеникавата тапицерия. Миг след това лицето на Франк М. Джюът — бледо и сбръчкано, с очила, счупени и килнати на носа му — се появи между ръцете. Гърбът на дивана бе оставил червен, набразден белег на дясната му буза. Прахоляк белееше по рядката му коса.