Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Жан-Пол се подразни. Нали й каза ясно, че не желае да го безпокои. Едва бе подредил резенчетата месо, които ухаеха великолепно.
— Нали ти казах да не ме безпокоиш повече!
— Моля да ме извините, господине, ама навън чакат двама… служебни лица.
— Служебни лица ли? Какви са тези служебни лица?
— Служебни лица. От правителството. Имат значки.
„Това пък какво е, по дяволите?“
— Искат да ви видят, господине.
Жан-Пол се надигна нервно, хвърли салфетката на масата и закрачи към входната врата.
На прага чакаха двама непознати.
— С какво мога да ви помогна, господа?
— Вие ли сте господин Жан-Пол Бертран?
— Да, аз съм. А вие кои сте?
— Аз съм помощник главен инспектор Мюлер от бюро „Имиграция“ — представи се по-едрият. — Това е инспектор О’Фалън.
Той подаде документите и на двамата.
— Моля да ни извините за безпокойството, господине — започна Мюлер. — Идваме в такова неудобно време, при това вечер. Искрено се извинявам, господине.
— За какво става въпрос?
— Имате ли паспорт, господин Бертран?
— Естествено, че имам.
— Сигурен ли сте, господине?
— Разбира се, че съм сигурен. Защо питате?
— Господин Бертран, както вероятно знаете, бюро „Имиграция“ вече е компютъризирано.
— Чух.
— Днес следобед, господин Бертран, според нашия компютър, сте се опитали да влезете в страната с полет на „Вариг“ от Рио де Жанейро.
— Пълен абсурд!
— Според нашия компютър сте влезли в страната преди известно време, но не сте я напускали.
— Точно така.
— Подозираме, господин Бертран, че другият господин Бертран, когото задържахме, не е човекът, за когото се представя. Паспортът му или е подправен, или той по някакъв начин се е добрал до вашия паспорт.
Помощник главен инспектор Мюлер остави на Жан-Пол Бертран време да помисли, след това продължи:
— Вариантите са два, господин Бертран. Можем много лесно да разрешим въпроса. Ако имате паспорт, значи другият е подправен. Следователно другият господин Бертран ще бъде подведен под отговорност. Ако обаче вашият паспорт е… не е налице… Подобни неща се случват, господине. Ако по някакъв начин се е озовал в ръцете на другия господин Бертран, тогава трябва да разнищим въпроса. Не мога да повярвам, че господин с вашето положение би заел паспорта си…
— Разбира се, че не бих! — възмути се Жан-Пол. — Паспортът ми е… би трябвало да бъде в сейфа. Ще го донеса.
— Много ви благодаря, господине.
— Да ви предложа ли по чаша кафе, нещо за пиене, докато чакате?
— Не, господине, благодаря — отвърна инспектор О’Фалън. — Дежурни сме.
— Връщам се веднага — заяви Жан-Пол Бертран. — Сейфът ми е в кабинета в задната част на къщата.
— Благодаря, господине — обади се помощник главен инспектор Мюлер.
— Заповядайте в хола — покани ги Жан-Пол. — Бихте ли изчакали тук? Наистина ли не искате нищо за пиене?
— Не, благодаря, господине — отвърна Мюлер.
Сейфът беше занитен и към една от вътрешните стени, и към пода. На Жан-Пол му бе най-удобно да седне на пода, когато търсеше нещо вътре. И сега бе седнал.
Не успяваше да открие паспорта, но най-сетне го откри.
„Паспортът е фалшив. Как е възможно да се появи паспорт с моето име на него? Какво става?
Ама, разбира се. Ако някой провери, съществува валиден паспорт на името на Жан-Пол Бертран.
Господи, възможно ли е това да стигне до пресата?“
Чу някакъв звук и погледна през рамо.
По-младият, инспектор О’Фалън, бе застанал зад него.
„Този пък какво търси тук?“
— Инспектор О’Фалън, нали? — попита Жан-Пол.
— Не съвсем — отвърна Кастило на английски.
— Какво?
— Нали знаеш как е, Лоримър? Понякога хората използват чужди имена. Би ли ми подал паспорта, а след това се изправи.
— Какво става тук?
Кастило грабна паспорта от ръката на Лоримър, прекрачи го и отвори широко вратата на сейфа.
Жан-Пол се провлачи по пода и се опита да се изправи.
След това усети, че някой го изправя на крака.
— Сложете ръцете си отзад — нареди мъжът, който се бе представил като помощник-инспектор Мюлер.
Жан-Пол се подчини безропотно.
Огледа кабинета.
Мюлер правеше нещо с ръцете му.
Жан-Пол огледа внимателно лицето на инспектор О’Фалън, който го бе нарекъл Лоримър на американски английски.
В следващия момент нещо привлече погледа му.
От прозореца надничаше лице и непознатият се канеше да счупи прозореца.
Последното, което Жан-Пол Лоримър видя, преди деветмилиметров куршум да се забие в челото му, бе оранжев блясък, който счупи прозореца.
Кастило реагира инстинктивно, когато прозорецът се счупи и се чу гърмежът. Той се просна на земята и се претърколи зад бюрото, а след това посегна към „Беретата“, пъхнат в колана.