Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Модерната техника е скъпа, господин директор. Не мога да направя нищо по въпроса, а и, честно казано, не е моя работа да вземам подобни решения.
— Но е твоя работа да даваш препоръки, нали?
— Все някой трябва да извършва първоначална преценка. Аз тъкмо това правя.
— Ако имам нужда от по-мощен компютър на стойност около сто хиляди долара, от теб зависи какъв компютър ще получа, нали?
— Освен ако шефовете ми не решат нещо друго.
— Но в случай, че не могат да решат, сигурно ще приемат препоръката ти, нали така?
— Да.
— И е възможно ти да имаш изгода от това да избереш определена компания, нали?
— Престанете с тези въпроси! Какво се опитвате да ми кажете?
— Онзи ден — рано сутринта, ако трябва да бъдем точни — някаква сиатълска фирма с лоби тук, във Вашингтон, е дала подкуп на някого. Бих искал да знам дали не си ти.
— Глупости! — ядоса се Уидърс. — Извинете ме, господин директор, но съм дълбоко засегнат. Вече седем години се занимавам с тази загубена работа, защото познавам модерните технологии по-добре от всеки друг! Не ме повишават, защото съм незаменим — разбира се, не ме и понижават, което би трябвало да ви говори нещо.
— Не исках да те обидя, Брус, просто искам да разбера къде си бил в три часа сутринта онзи ден.
— Нямате право да ме питате.
— Мисля, че имам. Тогава е получен подкупът.
— Вижте какво, господин Кърнс, аз съм разведен човек и когато мога, си позволявам някои удоволствия, ако разбирате какво искам да кажа.
— Мисля, че разбирам. И къде беше тази нощ?
— При една омъжена жена, чийто съпруг е извън страната. Той е генерал.
— Тя ще го потвърди ли?
— Не мога да ви съобщя името й.
— Знаеш, че ще го научим.
— Да, сигурно… Добре. Тази вечер бяхме заедно тук, тя току-що си тръгна. Генералът е на инспекция в Далечния Изток и й се обажда около един часа — не дай Боже да наруши някоя военна програма заради самотната си съпруга. Такъв е бракът на тази жена.
— Много трогателно, Брус. Как се казва?
— Прибира се у дома за двайсет-двайсет и пет минути.
— Името й, ако обичаш?
— Анита Гризуълд, съпругата на генерал Андрю Гризуълд.
— На онзи откачен Анди Гризуълд? Та той не е ли прекалено стар?
— За армията — със сигурност. Анита е четвъртата му жена. Тя е много по-млада. Мисля, че догодина Пентагонът ще се опита да се отърве от него.
— Защо изобщо се е омъжила за него?
— Била е разорена, а има три деца. Престанете с тези въпроси, господин директор!
„Предположението е под въпрос“ — каза си Сорънсън.
— Господин Васкес Рамирес, ако обичате.
— Момент — отвърна женски глас с лек испански акцент. — Мъжът ми говори по другия телефон, но скоро ще свърши. За кого да му съобщя?
— Обажда се заместник-директорът Кърнс от ЦРУ. Извинете ме за късния час, но е спешно.
— Със сигурност, сеньор. Мъжът ми работи понякога почти до полунощ. Щеше ми се да получава и заплата в съответствие с работата, която върши. Изчакайте, моля.
Странно! Никъде не бе отбелязано Васкес Рамирес да работи до късно.
Рамирес взе слушалката.
— Каква е тази спешна работа, господин Кърнс?
— От отдела ви изтича информация, господин Васкес Рамирес.
— Моля ви, познаваме се! Да не сте настинал господин Кърнс? Гласът ви звучи странно.
— Имам грип, Рамирес. Едва дишам.
— Опитайте с ром, горещ чай и лимон — това ще ви помогне… А сега — с какво мога да ви бъда полезен?
— Открихме, че информацията изтича от твоята секция.
— Ние сме четирима — прекъсна го латиноамериканецът. — Защо се обаждате точно на мен?
— И на другите ще се обадя. Ти си пръв в списъка.
— Защото кожата ми не е бяла като на останалите?
— Хайде стига! Престани!
— Не, няма да престана, защото това е истина. Разбира се, че ще заподозрете първо мен!
— Сега обиждаш и себе си, и мен. Онзи ден някой е спечелил пари, като е разкрил строго секретна информация от вашата секция — много пари. Открихме хората, които са дали парите. Сега въпросът е само кой ги е взел. Така че не ми говори за расизъм!
— Чуй какво ще ти кажа, американо. Моите хора не плащат за информацията, защото я получават без пари. Да, случвало ми се е да отлепя някой и друг запечатан плик, но само от тези, на които пише „Карибски район“. И веднага ще ти кажа защо. На шестнайсет години воювах в Залива на Свинете, пет години прекарах в гадните затвори на Кастро, а накрая ме замениха срещу лекарства! Хората от великите Естадос Унидос153 само знаят да дрънкат, а нищо не правят, за да освободят моята Куба!
— Как дойде на работа при нас?
— По най-лесния възможен начин, амиго154. Изгубих шест години, но се изучих и сега имам три дипломи — достатъчно квалифициран съм за предлаганата от вас работа, дори прекалено. Наистина вярвах, че ще оцените знанията ми и ще ми предложите добро място, от което бих могъл да променя нещо… Но вие не го направихте, защото се подмазвате само на белите момчета и на чернилките — о, колко нискоквалифицирани чернилки предпочетоха пред мен! Те са много удобни, когато искате да не ви смятат за расисти!
153
Съединените щати — исп.
154
приятел — исп.