Елантрис

— Хайде! — нареди Дилаф.

Хратен стоеше като неволен наблюдател и гледаше как Сарене пада в капана. Монасите от Дакор изскочиха от скривалищата си в подножието на къщата. Крайниците им сякаш прилепваха към всяка цепнатина между камъните и отворите на бойниците. Неколцина, които висяха от задната страна на сградата, се показаха и отрязаха пътя й за бягство.

Хратен чу изненаданите викове, когато Сарене и спътникът й осъзнаха какво става. Беше твърде късно. След миг един дакорец скочи от покрива, сграбчил съпротивляващата се принцеса.

— Хратен, докарай си сеона — нареди Дилаф.

Гьорнът се подчини и отвори металната кутия, за да пусне светещото кълбо. Не се реши да попита откъде монахът знае за сеона. Дакорците бяха любимите воини на вирна и явно Дилаф разполагаше с много тайни.

— Сеон, искам да говоря с крал Евънтео — нареди Дилаф.

Сеонът се подчини. След миг светлината му се преля в главата на пълен мъж с гордо лице.

— Не те познавам — каза Евънтео. — Кой ме търси посред нощ?

— Аз съм човекът, който държи в плен дъщеря ти, кралю — заяви Дилаф и сръчка принцесата. Тя не можа да потисне писъка си, макар че се постара.

Евънтео се завъртя сякаш търсеше източника на писъка, но всъщност можеше да види само лицето на Дилаф.

— Кой си ти?

— Дилаф. Грагдет на манастира Дакор.

— Милостиви Доми… — прошепна Евънтео.

Дилаф присви очи и се усмихна злобно.

— Мислех, че си се покръстил, Евънтео. Но няма значение. Събуди войската си и я натовари на корабите. Ще пристигна в Теод след час и искам да ми се предадете официално. В противен случай ще убия момичето.

— Татко, не! — изкрещя Сарене. — Не му вярвай!

— Сарене? — извика трескаво баща й.

— Един час, Евънтео. — Дилаф махна с ръка. Обърканото лице на краля се стопи в сферичната форма на сеон.

— Възнамеряваш да убиеш и всички теодци! — възкликна Хратен на фьорденски.

— Не. Това е работа за други. Просто ще убия краля и ще изгоря корабите с войската. Щом армадата бъде разрушена, вирнът може да стовари армиите си на теодския бряг и да довърши започнатото, доказвайки мощта си.

— Знаеш, че това не е необходимо. — Хратен усети, че му прилошава. — Евънтео вече беше мой.

— Хратен, той може и да се покръсти, но трябва да си слабоумен, за да вярваш, че би допуснал наши войски на тяхна земя.

— Ти си чудовище — прошепна Хратен. — Ще изколиш две кралства само заради параноята си. Какво ти се е случило, че мразиш Елантрис толкова много?

— Достатъчно! — изкрещя Дилаф. — Не мисли, че ще се поколебая да убия и теб, гьорн. Дакор не се подчинява на законите! — Монахът го изгледа заплашително, след което се овладя, като вдиша дълбоко и се обърна към пленниците.

Дезориентираният Раоден залиташе към жена си, която бе в ръцете на един мълчалив дакорец. Принцът посегна към нея с треперещи ръце.