Пантерата

— Добре. И какво?

— Ако се наложи, можем да извикаме наш хеликоптер да ни вземе от покрива.

— Защо? — попита Кейт.

— Защото ако онези от Ал Кайда са се сетили къде са ги довели, може да решат да си спестят сто хиляди долара и покрай това да покажат на шейх Муса кой командва парада. Да не говорим, че така ще избегнат и срещата.

— Прав си — съгласих се.

— Освен това нашите съюзници бедуините малко ме съмняват — продължи Бренър. — Така че трябва да имаме план за измъкване.

А аз си мислех, че аз съм параноик. Това обаче не беше параноя. А План Б от Точка А.

— Май е по-добре да се измъкнем през границата с хеликоптер оттук до Наджран, отколкото със самолет от пътя — каза Кейт.

— Така е — съгласи се Бренър. — Но самолетът е на Компанията, а операцията е също на Компанията. Освен това хеликоптерът, независимо дали има, или няма обозначения, лесно може да бъде разпознат като американски, а това изобщо не влиза в плана. Ако обаче се появи неотложна ситуация тук или на мястото на атаката, ще ни потрябва.

— Прав си — съгласих се. — Но един час чакане е много време.

— Така е. Но по-добре това, отколкото да не пристигне никой.

— А как ще извикаме хеликоптера? — попита Кейт.

— Обадих се по сателитния телефон на Ед Питърс в посолството и в момента той се опитва да намери координатите на американския контингент на летището. Официално сме там като инструктори на Кралските военновъздушни сили на Саудитска Арабия, но всички знаят, че в Наджран имаме и хора на ЦРУ и Националната служба за сигурност, за да държим под око положението в Йемен — обясни Бренър. — Точно оттам ще дойдат и изтребителите, които ще унищожат лагера на Ал Кайда.

Интересно.

— Ще споделяме ли тази информация с Чет и Бък? — попитах аз.

— Готов съм да се обзаложа, че Чет и Бък вече разполагат с телефонния номер и честотата на началника на операциите в Наджран — каза Бренър. — А дори да ги нямат, могат да се свържат с ЦРУ там. Между другото, не споменаха нито дума за Наджран или за хеликоптери.

Така беше. Работата определено намирисваше, но може би не толкова силно, колкото си въобразяваше параноичният ми ум. Възможно бе за всичко, което не се връзва, да има някакво рационално и логично обяснение, свързано с националната сигурност. Но ако нещо кряка като патица, а упорито те уверява, че е белоглав орел, по-добре да внимаваш.

Обърнах се към Замо.

— Можеш ли да се набереш дотам?

— Че защо не?

— Защото ръката ти е преебана.

— Аз ще се кача пръв, ти втори, след което лесно ще изтеглим Замо и Кейт — каза Бренър.

Не пропуснахме ли Бък? Ами Чет?

— Мога да се набера — уведоми ни Кейт.

Погледнах стената на шахтата за екскременти. Както вече казах, беше висока към два метра и половина.

— Последния няма да има кой да го повдигне — отбелязах.