Началото

Вечеря разсеяно, но майка му не забеляза, тъй като вниманието й бе обсебено от по-малкия й син. Чийо също много се зарадва на появата на Такеши и не преставаше да носи нови купички с любимите му ястия. Атмосферата беше празнична и всички пиха доста вино. Накрая Шигеру се извини с неотложни дела, за които трябваше да се погрижи, а Ичиро и Такеши тутакси му предложиха помощта си.

— Всъщност трябва да обсъдя някои въпроси с брат ми, докато е тук — рече Шигеру.

Ичиро с удоволствие остана, за да пийне още няколко чаши вино. Шигеру и Такеши се оттеглиха в задната стая, където се пазеха свитъците и архивите. Шигеру бързо разказа на брат си новината за техния племенник, а Такеши го изслуша с удивление и нарастващо вълнение.

— Ще дойда с теб! — възкликна той тутакси, щом чу намерението на Шигеру да открие момчето и да го доведе у дома. — Не бива да отиваш сам.

— Мога спокойно да тръгна сам, уж съм поел на поредното си пътуване. Вече всички са свикнали на странностите ми…

— Планирал си го от години — рече Такеши с възхищение. — Съжалявам, че някога се усъмних в теб.

— Замислях нещо. Но не знаех какво точно, до този момент! Трябваше да убедя всички, че съм слаб и безобиден. Това е главната ми защита. Ако тръгнем на път заедно, ще събудим подозренията на чичовците ни.

— Тогава да напуснем града поотделно и да се срещнем някъде. Аз ще отида в Цувано или Ямагата… уж съм тръгнал на някакво празненство. Тасе ще бъде моето извинение и прикритие. Всички знаят, че през повечето време поставям удоволствията над задълженията!

Шигеру се засмя.

— Съжалявам, че толкова пъти съм те хокал за поведението ти, без да си давам сметка, че е само за заблуда.

— Прощавам ти — отвърна Такеши. — Прощавам ти всичко, защото най-накрая ще постигнем своето отмъщение. Къде ще се срещнем? Къде изобщо се намира това селце?

Отвъд Инуяма, бе казала Шизука, в планината, на границата на Трите провинции. Шигеру никога не бе ходил толкова далече на изток. Братята проучиха картите, с които разполагаха, опитвайки се да се ориентират по отбелязаните в тях реки, пътища и планински хребети. Мино бе твърде маловажно селище и не фигурираше никъде. Шигеру прегледа и записките си, в които бе отразил получената от Шизука информация, но вероятно в Мино и околностите не живееха семейства на Племето, тъй като изобщо не бяха споменати.

— В планините зад Инуяма — взе да разсъждава Такеши. — Едно време познавахме добре областта около Чигава. Защо не се срещнем там, близо до пещерата, в която падна Ийда? Можем да се помолим на същите божества, които го бяха отвели на онова място, да ни направят услуга и да ни помогнат да довършим делото им.

Уговориха се да се срещнат няколко дни след Празника на звездната тъкачка. Такеши щеше да пристигне от Ямагата, а Шигеру щеше да поеме по северния път, пресичащ Яегахара.