Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
— А защо ще помагате на Ли Куони? — попита Ранди.
— Да речем, че се възхищавам от интелигентността, находчивостта и артистичността на дамата. Трябва да призная още, че присъствието й тук е допълнително усложнение, от което предпочитам да се отърва. Едно условие: случилото се по никакъв начин не бива да става публично достояние. Нито във вашата страна, нито в нашата. Обаче губим време, успешният завършек на тази история може и да ни се изплъзне…
Джон се замисли. Майорът видимо няма за цел да унищожава декларацията, защото иначе какво толкова му пречи? И какво ще спечели Китай? Освен ако някой някъде наистина желае американците да се качат на борда на „Императрицата“… Бързо трябваше да се вземе решение и кой друг да го направи, освен той самият? САЩ няма да загубят нищо, по-скоро ще спечелят.
И зададе критичния въпрос:
— Имате ли възможност да спрете вашия товарен кораб, преди да е станало прекалено късно, майор Пан?
— Има такава възможност, да.
Тогава Джон му подаде декларацията.
Майорът се обърна кръгом, махна им с ръка да го последват и затича по поляната към пътека между дърветата. Тримата хукнаха след него и скоро излязоха на друга поляна, където стоеше хеликоптер със загасени двигатели. Още в движение Пан извади уоки-токи и заговори в него. Мигом моторите изреваха и витлата се завъртяха.
В Арабско море
Луната бе в зенит и необичайно светла, когато „Кроу“ увеличи скоростта и започна да скъсява дистанцията между себе си и „Императрицата“. Китайският кораб се движеше с най-голямата си възможна мощност, а Ормузкият проток вече се виждаше на хоризонта. Абордажният екип стоеше на палубата в нестройна верига, въоръжен, готов за спускане на лодките и незабавни действия.
В комуникационния център капитан Биенас крачеше неспокойно напред-назад и постоянно поглеждаше към тримата оператори — радиста, радарния и сонарния. В един момент се загледа в радарния екран, а в същото време се обади Хейстингс от сонара:
— Подводницата се движи!
— С каква скорост? — задъхано запита Биенас.
— Мисля, че с максималната, сър.
— Към „Императрицата“ ли се насочва?
— В известен смисъл, да.
— Какво, по дяволите, означава „в известен смисъл“, Хейстингс?
— Струва ми се, че се движи право към нея, сър, но всъщност това е приближаваща я към нас маневра.
— Да ни влязат отзад и отляво — готови за торпилиране, а?
— Може би да, сър.
— Тогава кажи го направо, престани да усукваш, дявол те взел!
Настъпи тежка, неудобна тишина. След малко Хейстингс рече сухо, строго официално:
— Извинете, сър, не съм компетентен да определям къде отива подводницата. Мога да докладвам само скоростта и курса й.
Лицето на Биенас пламна.
— Извинявай, Хейстингс, мисля, че съм се поизнервил.
— Няма проблем, сър, всички сме така — сега операторът говореше по-меко, видимо бе приел извинението.
Биенас се пресегна и натисна копчето на интеркома, за да докладва на мостика.
— Джим? Изглежда, че се готвят. Влизат ни с пълна мощ.
Капитан Червенко чу репликата, усети коремът да го свива още повече. Познато чувство.
— Добре, Франк. Дръж ме в течение.
— Слушам, сър.
Червенко изключи връзката, взря се навън, включи друга.
— Спаркс? Свържи се с „Императрицата“!
Изправи се и отново се взря в товарния кораб, който бе на не повече от половин морска миля.
Интеркомът изписука.
— Не отговарят, сър.
— Продължавай да опитваш. Хванеш ли ги, обади се.
Червенко натисна друго копче и запита:
— Готови ли сте, Канфийлд?
— Тъй вярно, сър!
Капитанът доволно кимна, бодрият глас отсреща видимо му хареса. Младият командир нямаше да се изложи. В съзнанието му нахлуха стари спомени, ярки и не толкова ярки образи от младите години, когато по същия начин възприемаше предстоящите задачи — навито, с висок дух.
— Канфийлд, дай предупредителен изстрел. С петинчовата. Без попадение!
— Слушам, сър.
Капитанът намести бинокъла отново. След секунда се чу меко изпукване и на петдесетина метра от борда на товарния кораб изригна гейзер. Това трябваше да даде нужния ефект. Червенко заброи на глас: едно, две, три…
Интеркомът писна.
— Отговориха, сър — докладва радистът. — Питат: „Какво означава тази агресия?“