Изворът [bg]

На следващата сутрин Доминик влезе в трапезарията и видя върху чинията си дълга бяла кутия от цветарски магазин.

— Какво е това? — попита тя камериерката.

— Донесоха я тази сутрин, госпожо, с молба да бъде оставена на масата за закуска.

Кутията бе адресирана до г-жа Питър Кийтинг. Доминик я отвори. Вътре имаше няколко клонки бял люляк — цвете, по-екстравагантно луксозно от орхидеите в този сезон. На малката картичка бе изписано име с едри букви, заредени с енергичното движение на ръката. Буквите сякаш се смееха: „Елсуърт М. Тухи.“

— Колко мило! — каза Кийтинг. — Чудех се защо не се появи вчера.

— Мери, моля те, сложи ги във вода — каза Доминик и подаде кутията на камериерката.

Следобед Доминик се обади на Тухи и го покани на вечеря.

Уговориха се за след няколко дни. Майката на Кийтинг се извини, че няма да вечеря с тях заради друг ангажимент. Обяснението й за пред самата нея беше, че има нужда от време, за да свикне. Масата, сервирана за трима души, беше украсена със свещи в кристални свещници и аранжирани сини цветя.

Тухи влезе и се поклони на домакините като на дворцов прием. Доминик се държеше като светска дама, която през целия си живот е била само светска дама и не би могла да бъде в друга роля.

— Е, Елсуърт? — попита Кийтинг, с жест към дома, атмосферата и Доминик.

— Драги Питър — каза Тухи — излишно е да говорим за очевидното.

Доминик ги поведе към трапезарията. Беше облечена официално, с бяла копринена блуза с мъжка кройка и дълга черна пола, права и семпла като блестящата й коса. Тесният колан на полата й загатваше, че две ръце са достатъчни, за да обхванат талията й, а крехкото й тяло може да бъде пречупено на две без никакво усилие. Беше с къси ръкави и гладка златна гривна, твърде голяма и тежка за тънката й китка. Елегантността й граничеше с перверзност. Имаше вид на жена, съзряла до застрашителна мъдрост, въпреки външността си на младо момиче.