Хайдут [calibre 2.52.0]

- Тази зима ще прекарам в едно село - каза Яне на Мирза. - Ти къде ще бъдеш?

- Аз смятам да се прибера в Истанбул - отговори турчинът.

- Днес ще се разделим.

- А някакви пари не ми ли дължите? - попита Мирза.

- Догодина ще ти ги върна.

После Яне му каза точно на коя дата да е в Бачкьой. Турчинът съвсем не беше доволен от това, че няма да му дадат парите веднага, но тук, в сърцето на България, нямаше какво да прави. Яне свали пръстена, подарен му от султана при случката с падането, но това не успокои много Мирза, въпреки че цената на пръстена съвсем не беше малка.

- Нали не искате да ме излъжете, башпехливан ефенди? Аз ще дойда, да знаете!

Яне кимна.

- Задръж коня и всички пари, които останаха!

- Те няма да стигнат даже да се върна в столицата!

- Това е! - кратко каза Яне и с това разговорът приключи.

Още на обяд той се устреми по пътя нагоре към сърцето на планината. Когато стигна до мястото, където една пътечка се качваше нагоре, към Сливодолското пръскало, целият настръхна. Продължи нагоре, отдясно му остана Шейтанкьой и Велковата дупка. Късно вечерта се добра до хижата с ковачницата на Диньо. Дълго хлопа на вратата, преди приятелят му да му отвори. Макар и сънен той искрено се зарадва, че вижда войводата и че отново е решил да прекара зимата при него.

Токораз Memo

382

Ятаган и Меч

- Къде е Буря? - попита той.

- После ще ти разкажа - каза Яне.

Така Яне остана при Диньо и двамата започнаха отново да коват заедно. Яне вече беше започнал да овладява тънкостите на ковачеството. Той знаеше точно с каква сила да удари и как да уцелва точно там, къ-дето циганинът му покажеше. Младият мъж се учеше само е гледане и питане. Диньо беше наистина много добър ковач и налбантин. Из околните села се беше разнесла мълвата за неговото майсторство и при него идваха хора и от далечни места, които носеха брадви, подкови, коси, вили и всичко останало, което майсторът да изкове или поправи. Те докарваха цели коли, натоварени е какво ли не. Двамата ковачи щяха да имат работа за цяла зима. Диньо беше благодарен на Яне, защото имаше много работа, а младият му приятел щеше много да му помага. Вечер, когато свършваха работа, двамата сядаха, Яне му разказваше за приключенията си, а Диньо съпреживяваше всичко. Тъй като в последно време му беше трудно да напуска селото, сега чрез разказите на Яне, той пътуваше из света. Диньо го слушаше като омагьосан. Той караше Яне да разказва бавно и разпитваше е най-големи подробности за всичко. Когато свършваше да говори, Яне помолваше Диньо и двамата отработваха техниките е меча. После башпехливанът разказваше за това което беше видял от еничарите и двамата го повтаряха. Към Коледа Диньо реши и изкова меч от метал. После двамата се упражняваха с него. Не мина много време и започнаха да кръстосват ятаган с меч. Отначало Яне беше доста неуверен с новото оръжие. Правото острие стоеше като “чуждо” в ръката му, а когато хванеше ятагана се чувстваше много по-добре. Много пъти се разколебаваше, но си налагаше да продължи работата върху техниката с новото оръжие. На няколко пъти на Диньо, по молба на Яне, му се наложи да скъсява или удължава острието, или съвсем леко да променя формата, като правеше острието по-широко или по-тясно. Така се опитваха да постигнат съвършените размери за острието. Дръжката също беше проблем.