Пламенно

Доволна, че е изпълнила дълга си и се е погрижила за хората си, Арабела Грей се омъжи повторно за граф Тевис Стюарт на десети юни 1491 година.

— Не предпочиташ ли да вдигнем сватбата в „Дънмор“? — беше я попитал той.

— Не. — Тя беше поклатила отрицателно глава. — Миналия път се оженихме в „Дънмор“ и бракът ни не беше безметежен. Този път ще се омъжа тук, като истинска наследница на Грей. Отец Анселм ще ни венчае. И този път, милорд, искам да облека сватбена рокля.

— Но аз не нося такава със себе си, любима — каза той с усмивка. — И без това тя няма да ти трябва след церемонията…

— След церемонията ще си отидем у дома, Тевис Стюарт!

— У дома? — Тъмнозелените му очи бяха проблеснали с обещание за любов и страст.

— Да, милорд — каза Арабела Грей, а в очите й блестяха радостни сълзи. В тях струеше също и много любов към него. — У дома. У Дома, в „Дънмор“!