Айла през равнината
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айла през равнината». Краткое содержание книги:
Айла показваше с жестове, че ловците трябва да спят близо до огъня. Някои от тях кимнаха и станаха за да отидат за спалните си завивки. Бяха ги скрили надолу по течението на реката, преди да дойдат при огъня, чиято миризма бяха усетили, надявайки се, че е на приятели. Когато жената видя, че завиха зад палатката и се насочиха към мястото, където беше спънала конете, тя изтича пред мъжете и вдигна ръка, за да ги спре. Те се спогледаха въпросително, когато тя изчезна в тъмнината. Отново понечиха да тръгнат, но Джондалар им даде знак да изчакат. Те се усмихнаха и кимнаха в знак на съгласие.
На лицата им отново се изписа страх, когато Айла се появи, водейки двата коня. Застана помежду им и се опита да обясни с изразителни жестове, че това са специални коне, които не могат да бъдат ловна плячка, но не бе сигурна, че я разбраха. Джондалар даже се обезпокои да не си помислят, че тя притежава някакви свръхестествени сили да извиква коне и че тези двата са специално предназначени да бъдат уловени от тях. Каза й, че е добре да им покажат.
Извади от палатката едно копие и направи жест, сякаш да намушка Рейсър, но Айла му прегради пътя с вдигнати кръстосани пред себе си ръце, придружено с клатене на глава. Джерен се почеса по главата, а другите изглеждаха озадачени. Най-сетне той кимна, взе едно от копията си, насочи го към Рейсър и след това го заби в земята. Джондалар не узна дали мъжът е разбрал, че Айла му е казала да не преследва тези два коня или изобщо всички коне, но все пак нещо беше постигнато.
Мъжете преспаха край огъня, но станаха веднага след зазоряване. Джерен каза няколко думи на Айла, за които Джондалар смътно си спомняше, че изразяват благодарност за храната. Гостът се усмихна на жената, когато Вълчо започна да го души и му позволи отново да го погали. Тя се опита да ги покани да се присъединят към закуската, но те бързо си тръгнаха.
— Да знаех малко от техния език — каза тя. — Добре ни погостуваха, но не можахме да разговаряме.
— Да, и на мен ми се иска — изрече той, защото искаше да разбере дали Нория е родила и дали детето е имало неговите сини очи.
— Различните кланове, включени в Клана, използваха някои думи, които не се разбираха от всички, но затова пък всички разбираха немия език на жестовете. Винаги можеш да общуваш с всеки. Жалко, че Другите нямат език, който всички да разбират.
— Да, щеше да е полезно, особено при Пътешествие, но на мен ми е трудно да си представя език, разбиран от всеки. Ти наистина ли мислиш, че хората от Клана си служат навсякъде с един и същ език на знаци? — попита мъжът.
— Този език не се учи. Хората просто се раждат с него, Джондалар. Той е толкова древен, че е в спомените им, а те са още от началото. Дори не можеш да си представиш колко време е минало оттогава.
Тя потрепери от страх, като си спомни времето, когато Креб, за да спаси живота й, я беше взел с тях, нарушавайки всички закони. По неписаните закони на Клана no-скоро е трябвало да я остави да умре. Но сега тя беше мъртва за Клана. Мина й през ума каква ирония имаше в случилото се. Когато Брод я прокле да умре, той не трябваше да прави това. Нямаше достатъчно основание за това. А Креб наистина имаше — тя беше нарушила най-силното табу на Клана. Може би трябваше да се увери, че е умряла, но той не го направи.
Мълчаливо и бързо започнаха да прибират палатката, спалните постели, готварските съдове, въжетата и всичко останало в кошовете, окачени на седлата. Айла пълнеше меховете с вода от реката, когато се върнаха Джерен с ловците. С усмивки и много, думи, очевидно изразяващи горещи благодарности, те й връчиха нещо, увито в парче наскоро одрана кожа от зубър. Тя я разгъна и видя крехък бут, отрязан от наскоро убито животно.
— Много съм ти благодарна, Джерен — каза и му подари красивата си усмивка, която винаги караше Джондалар да се топи от любов. Тя като че ли оказа същото въздействие върху Джерен и той вътрешно се усмихна, като видя израза на лицето му. Той за момент не знаеше какво да прави, после се обърна към Джондалар и започна да говори, като усилено се опитваше да обясни нещо. Замълча, като видя, че не го разбират, и се обърна към другите мъже. После отново се обърна към Джондалар.
— Тамен — изрече той, като тръгна на юг и им направи знак да го последват. — Тамен — повтори, канейки ги с ръка и произнасяйки още думи.
— Струва ми се, че те кани да отидеш с него — каза Айла — и да видиш онзи, когото познаваш. Който говори зеландонииски.