Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206
Перейти на страницу:

Появи се един мъж. Непознат.

— Кого търсите?

— Аз съм Джейк Бриганс и…

Вратата рязко се отвори, мъжът се втурна на верандата и сграбчи ръката му.

— Радвам се да се запознаем, Джейк. Аз съм Мак Лойд Кроуъл. Бях в разширения състав, който за малко не освободи обвиняемия още тогава. Ти свърши чудесна работа. Гордея се с теб.

Джейк поклати глава и си повтори името му. И тогава си спомни. Мак Лойд Кроуъл, оня, който бе казал на Бъкли да си затваря устата и да си наляга парцалите.

— О, да, Мак Лойд, сега си спомням. Благодаря ти.

Джейк погледна притеснено към вратата.

— Уанда ли търсиш? — попита Кроуъл.

— Да, нея. Просто минавах и си спомних адреса й, нали проучвах заседателите.

— Не си сгрешил. Тя живее тук, пък и аз съм при нея повечето време. Е, не сме женени, но я караме заедно. Полегнала е вътре, подремва си. Много е изтощена.

— Не я буди.

— Тя ми каза какво се е случило. Направила го е, за да спечелиш.

— Какво е направила? Какво се е случило?

— Накарала ги е да си затворят очите и да слушат думите й. Накарала ги е да си представят, че малкото момиченце има руса коса и сини очи, а двамата нападатели са черни, вързали са десния й крак на едно дърво, а левия — на кол от ограда, изнасилили са я няколко пъти и са я ругали, че е бяла. Казала им да си представят как малкото момиченце лежи и се моли да дойде татко й, а те я ритат в устата, избиват й зъбите, натрошават й челюстите и й счупват носа. Казала им да си представят как двама негри я поливат с бира, пикаят по лицето й и се хилят като идиоти. После им казала да си представят, че това момиченце е тяхно — то е тяхна дъщеря. Помолила ги да бъдат честни пред себе си и да напишат на лист хартия дали те биха убили тези черни скотове, ако имат такава възможност. И направили тайно гласуване. Всички заявили, че ще ги убият. Председателят преброил гласовете. Дванайсет на нула. Уанда им казала, че би седяла в стаята на заседателите до зимата, но пак няма да гласува да го осъдят и ако те били честни пред себе си, щели да се чувстват по същия начин. Десет от тях се съгласили с нея, само една жена се противяла. Всички започнали да й крещят и така я наругали, че накрая и тя отстъпила. Там вътре е било жестоко, Джейк.

Джейк попиваше всяка дума, затаил дъх. Дочу стъпки. Уанда Уомак се приближи до мрежестата врата. Усмихна му се и се разплака. Той я гледаше през мрежата, но нямаше сили да проговори. Прехапа устни и кимна.

— Благодаря — едва успя да прошепне Джейк. Тя избърса очи и кимна.

На Крафт Роуд стотина коли бяха задръстили двете страни на алеята към дома на Хейли. Децата играеха, а родителите им седяха под сенчестите дървета или върху капаците на колите. Хари Рекс паркира до пощенската кутия. Лестър го сграбчи и рече:

— Ти пак успя, отново спечели.

Стискаха ръце и потупваха гърбове, докато прекосят двора и се качат на верандата. Ейджи го прегърна и възхвали бога. Карл Лий се надигна от люлката и тръгна надолу по стъпалата, следван от семейството и близките си. Наобиколиха Джейк и двамата прочути мъже застанаха лице в лице. Сплетоха ръце и се усмихнаха безмълвно един на друг. После се прегърнаха. Наоколо ръкопляскаха и викаха.

— Благодаря ти, Джейк — рече тихо Карл Лий.

Адвокат и клиент седнаха на люлката и започнаха да отговарят на безброй въпроси за процеса. Лусиен и Хари Рекс се присъединиха към Лестър и неговите приятели под едно дърво за някое и друго питие. Тоня тичаше и подскачаше из двора със стотина други деца.

В два и половина Джейк седна на писалището си и се обади на Карла. Хари Рекс и Лусиен пресушиха остатъка от маргаритата и вече бяха на градус. Джейк пи кафе. Съобщи на жена си, че след три часа ще излети от Мемфис и ще бъде в Северна Каролина в десет. Да, добре е. Всичко е наред, всичко е свършило. Чакат го десетки репортери, нека тя не изпуска вечерните новини. Той ще се срещне за малко с журналистите, после тръгва за Мемфис. Обича я, копнее за тялото й и скоро ще бъде при нея. Джейк затвори слушалката.

Утре щеше да се обади на Елън.

— Защо тръгваш точно днес! — викна Лусиен.

— Много си загубен, Джейк, и това си е. Чакат те хиляди репортери, а ти си вдигаш чукалата. Глупак си, и туйто — крещеше Хари Рекс.

Джейк се изправи.

— Как изглеждам, момчета?

— Ще бъдеш най-големият тъпак, ако напуснеш града — каза Хари Рекс.

— Остани още ден-два — молеше го Лусиен. — Открива ти се възможност, която никога няма да се повтори. Послушай ме, Джейк.

1 ... 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)