Роза през зимата

Аги го погледна за миг и забеляза, че Фарел се изчерви. Тя остави мъжете да се обслужват сами и забърза към кухнята. В гнева си се подпря с две ръце на дъската за рязане. Прикова поглед в дългото острие на кухненския нож и се замисли какво ли можеше да стори това оръжие с тлъстия корем на Ейвъри. Прехвърли още няколко кръвожадни възможности, преди да открие върху полицата една връзка сушени билки, които служеха за подправки и за лечебни цели. Очите й блеснаха. Тя добре познаваше благотворното влияние на майчиния лист и листата от рози. Употребени в по-големи количества, поотделно или заедно, те можеха да предизвикат желаната от нея реакция.

— Тъкмо навреме за следващото ястие — каза си тя.

Припряно се залови за работа и стри билките в една купичка, която беше приготвила за кмета. Надяваше се, че топеното сирене ще убие миризмата на билките, и тъй като мъжът се беше заел твърде лакомо с храната си, той вероятно изобщо нямаше да усети нищо.

Когато отново се завърна в салона, тя носеше двете купички, над които се виеше пара, върху един сребърен поднос. Побърза с широка усмивка на лицето да поднесе едната порция на Фарел и да постави другата пред кмета.

— Ще опитате ли топеното сирене, сър? — прозвуча любезната й покана, докато ноздрите на Ейвъри изпитателно вдишваха аромата.

Кметът взе една лъжица, гребна и близна с върха на езика си от сиренето. Ястието му се услади и той усърдно се захвана да погълне всичко, докато накрая се нахрани. След това се надигна от масата и се оригна шумно, за да изрази по този начин възхищението си от майсторството на готвача.

Останалата част от следобеда протече приятно. Гостите бяха разведени из конюшните, където им показаха няколко стройни кобили с гореща кръв. Учудиха се, че никъде не видяха коне. Ейвъри се прозина, докато ги развеждаха из замъка, като дискретно заобиколиха изгорялото източно крило.

Разговаряха за огнестрелните оръжия, което напълно отговаряше на желанието на Фарел. Лорд Сакстън разгорещено хвалеше точността на своята нова американска пушка, която имаше необичайно малък калибър и цев от нов тип. Ейвъри също имаше какво да каже по темата и без да се съобразява с другите, изнесе дълга лекция за точността и надеждността на тежкия английски мускет „Браун Бес“. Той определи сигурността на стрелбата от разстояние тридесет фута като извънредно добра и с ирония отхвърли предположението, че е възможно от разстояние, по-голямо от сто фута, да се умери катерица. Неподвижната маска с нищо не показа какво мисли за тези аргументи. По нареждане на господаря на замъка беше организирана малка демонстрация, резултатите от която за голямо раздразнение на кмета бяха изцяло в полза на новата пушка. С почервеняло от гняв лице Ейвъри трябваше да установи, че както дъщеря му, така и синът му бяха много доволни от проведените стрелби — сякаш обезобразеният беше техен любимец. Той донякъде беше склонен да извини дъщеря си, която по необясними причини държеше на този мъж, но собствения си син…