Камъкът на сълзите
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът на сълзите». Краткое содержание книги:
— Преди всички ловци носеха със себе си по няколко листенца, за да могат да ги използват в случай на необходимост. Ако по стрелата не е останало много отрова, например ако я използваш за втори път, след като си стрелял по дребен дивеч, имаш повече време. Някога, в стари времена, по време на война нашите ловци дъвчели листа от еленова квасия точно преди началото на боя, за да се предпазят от отровните стрели на врага. — Той тъжно поклати глава. — Но тя не се намира лесно. Последния път, когато успяхме да купим количество колкото тая китка, се наложи всеки мъж в селото да изработи по три лъка и по две стиски стрели, а всички жени да направят глинени съдове. Отдавна не съм виждал тая билка. Изчезна. От години. Хората, от които я купувахме, казаха, че вече никъде не се намирала. Откакто я свършихме, загубихме двама мъже. Моите хора биха дали какво ли не, само и само да се сдобият с такова количество от билката.
Калан застана до него и проследи с поглед как той грижливо връща обратно в чекмеджето ценната билка.
— Вземи ги, Чандален, дай ги на твоите хора. Те имат нужда от тях.
Той затвори чекмеджето.
— Не мога. Не е правилно да се вземе нещо от други хора, дори и когато са вече мъртви. Това не принадлежи на моя народ, а на тукашните хора.
Калан се наведе, дръпна чекмеджето и извади малката китка. Огледа пода за нещо, в което би могла да я завие, и намери една платнена торбичка.
— Вземи тази билка. — Тя пъхна торбичката в ръката му. — Аз ще платя за нея и тя ще ти принадлежи съвсем законно. Вземи я. Това е подарък от мен заради неприятностите, които причиних на твоя народ.
Чандален гледаше малката торбичка в ръката си.
— Много е скъпо за подарък. Толкова голям подарък ще означава да сме ти много задължени.
— Това не е подарък, а заплата. За теб, за Приндин и Тосидин. Задето дойдохте с мен. Вие тримата рискувате живота си, за да ме пазите. Съмнявам се, че трудът ви струва по-малко от тази билка. Няма защо да се чувствате задължени!
Той се намръщи и продължи да гледа торбичката още известно време. След това я стисна в ръката си, затегна грижливо кожения ремък около нея и я пъхна в кесията си.
— Тогава я купуваме срещу работа за теб. Няма да си ни длъжна с нищо за това пътуване.
— С нищо — каза тя и сделката беше сключена.
Двамата продължиха по притихналите улици, покрай магазините и странноприемниците в старата градска част. Нямаше нито една здрава врата и прозорец. Парчетата стъкло проблясваха по паважа сякаш сълзи, пролени за мъртвите. Вражеските войници очевидно бяха претърсвали всяка сграда за оцелели.
— Как са могли тези хора да живеят с хиляди на едно място, откъде са намирали земя, за да изхранват семействата си? Не са имали нито достатъчно дивеч, нито пък къде да садят житото си.
Калан се опита да види града през неговите очи. Сигурно градският живот беше голяма загадка за Чандален.
— Не всички тук ходят на лов и обработват земята. Хората тук имат различни занаяти.
— Занаяти ли? Какво е това?
— Това означава, че различните хора се занимават с различни неща. Те умеят да правят едно нещо и използват злато или сребро, за да си купуват онова, от което се нуждаят, без да се налага да правят или отглеждат всичко сами.
— А откъде вземат това злато и сребро?
— Онези, които купуват нещата, изработени от тях, им го дават.
— Добре, а те откъде го вземат? — Чандален я погледна. — Защо не разменят нещата помежду си, много по-просто и лесно е!
— Понякога правят и това. Но ако онзи, който иска нещо от теб, няма какво да даде в замяна, тогава дава златна или сребърна монета — едни такива малки кръгли парченца метал. След това, като събереш достатъчно монети, сам можеш да си купиш, каквото ти трябва, от другите.
— Да купиш ли? — Чандален опита странната дума на върха на езика си и поклати глава недоверчиво. — Защо хората правят това? Защо просто не отидат и не намерят злато и сребро.
— Някои го правят — те са търсачи на злато и сребро. Но това е много тежка работа. Златото трудно се намира и трудно се добива от земята, ето защо го използват за монети — защото рядко се среща. Ако се намираше лесно, като зрънцата пясък например, тогава никой нямаше да го взима в замяна. Ако парите се получаваха или правеха лесно, щяха да са без стойност и тогава тази система на търгуване с пари без стойност щеше да пропадне. Хората щяха да се разорят.
Той спря и се намръщи.
— От какво са направени тези пари? Какво е това злато и сребро, за които говориш?
Тя не спря заедно с него, а продължи напред.
— Злато е… помниш ли огърлицата, която Бантак подариха на Калните, за да покажат, че не искат война? Тази огърлица беше изработена от злато.