Душата на огъня
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Душата на огъня». Краткое содержание книги:
Всички я гледаха като гръмнати. Накрая Сестра Рошел се обади:
— Но тук не сме всички.
Ан се озърна.
— Къде са останалите? Ще ги приберем и тръгваме. Къде са?
Жените отново потънаха в стреснато мълчание. Ан посочи с пръст Сестра Рошел, за да я накара да й отговори. Накрая жената промълви:
— В палатките.
Всички сведоха очи. Златните халки на долните им устни блеснаха на светлината от свещите.
— Какво искате да кажете, какви палатки?
Сестра Рошел се покашля, опитвайки се да не избухне в сълзи.
— Когато някоя от нас направи нещо не по вкуса на Негово Сиятелство или той ни се ядоса, или иска да ни накаже, или да ни даде урок, или просто му се прище да е жесток, Джаганг ни изпраща в палатките. Войниците ни използват. Пускат ни помежду си.
Сестра Черна се строполи ридаеща на пода.
— Трябва да бъдем курви за тези мъже.
Ан събра решителност:
— Чуйте ме всички. На това ще бъде сложен край още сега. От този миг нататък вие сте свободни. Вие отново сте Сестри на светлината. Чувате ли ме? Вече не сте него ви роби!
— А останалите? — попита Сестра Рошел.
— Не можете ли да ги приберете?
Сестра Джорджия изпъна гръб и зае решителна поза.
— Ти чакай тук, Прелате. Сестра Рошел, Обри, Керена, елате с мен и ще видим какво можем да направим. — Тя изгледа трите. — Нали? Знаем какво трябва да се направи.
Трите кимнаха. Сестра Керена хвана Ан под мишница.
— Ти чакай тук. Нали? Няма да се бавим.
— Да, добре — каза Ан. — Но трябва да побързате. Трябва да се измъкнем преди нощта да е напреднала, защото може да събудим подозрения с опита си да напуснем лагера посред нощ, когато всички вече спят. Не можем да чакаме да…
— Само малко — спокойно повтори Сестра Рошел. — Разчитай на нас. Всичко ще бъде наред.
Сестра Джорджия се обърна към Сестрите:
— Погрижете се тя да чака тук. Трябва да остане в палатката.
Сестрите кимнаха. Ан вдигна юмруци на хълбоците си.
— Ако се забавите, тръгваме без вас. Ясно ли е? Не можем…
Рестра Рошел я докосна по рамото.
— Няма да се бавим. Чакай.
Ан въздъхна.
— Нека Създателят бъде с вас.
Ан седна между Сестрите, които като че ли постепенно потънаха обратно в мрачните си мисли. Радостта им от първоначалната среща с нея сякаш се стопи. Отново станаха дистанцирани и некомуникативни. Докато Ан се опитваше да им разказва част от преживелиците си, я гледаха с празни погледи. От време на време тя намираше повод да се засмее на някои по-необичайни моменти с надеждата, че някоя от Сестрите ще се развесели или поне ще се усмихне. Никоя не го направи. Никоя не зададе въпрос — сякаш изобщо не я слушаха. Вече не вдигаха очи към нея. Подобно на попаднали в капан животни, искаха просто този ужас да свърши.
С всяка изминала минута Ан се изнервяше все повече. Сега, когато седеше сред тези жени, с които бе прекарала дълги години от живота си, започваше да си мисли, че всъщност не ги познава толкова добре, колкото си въобразява.
Попадналите в капан животни понякога биваха толкова уплашени, че не успяваха да избягат дори през широко отворена врата.
Щом покривалото на палатката се вдигна, жените мигом се свиха встрани.
Вътре нахълтаха четирима едри мъжаги в кожени униформи, целите окичени с колани, ремъци, с пелерини на раменете и с оръжия, подрънкващи на коланите. След тях вървяха Сестрите Джорджия, Рошел, Обри и Керена. Мазните, сплъстени коси на мъжете се полюшваха на раменете им, докато главите им се въртяха на всички страни. По поведението им Ан реши, че са по-високопоставени от обикновени войници.
Сестра Рошел посочи:
— Това е тя. Прелатът на Сестрите на светлината.
— Рошел — изръмжа Ан, — какво става? Какво си мислиш?
Мъжът, който явно бе най-главният от четиримата, я сграбчи за лицето, извърна главата й наляво, после надясно, за да я огледа.
— Сигурна ли си? — Мрачният му поглед се спря на Сестра Рошел. — На мен ми изглежда не по-различна от всяка просякиня.
Сестра Джорджия посочи Ан:
— Казвам ти, че е тя.
Мъжът я погледна и тя продължи:
— Дегизирала се е така, за да може да проникне в лагера.
Мъжът направи знак на останалите трима. Те носеха белезници и вериги. Ан се опита да се защити, но войникът, който я хвана, без особени усилия я стисна за китките и ги поднесе към колегата си, за да й сложи белезниците.
Двамата я дръпнаха на пода, а третият постави пред нея наковалня. Сложиха отворените краища на белезниците върху наковалнята и прокараха през тях нитове, чиито главички размазаха с чук, заключвайки белезниците необратимо. От жестокото стягане металът се впи в плътта на Ан, но мъжете не обърнаха никакво внимание на спонтанния й вик от болка.