Планът Икар
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планът Икар». Краткое содержание книги:
— Чуй ме — рече меко Калейла. — Ще ти кажа нещо, което може би не бива да издавам, но понякога се налага да нарушим правилата, защото е по-важно да вдъхнеш надежда… Случиха се, случват се и други неща, за които не си в течение, и всеки нов факт ни приближава с една крачка до истината за тази ужасна бъркотия.
— Звучи доста неясно, млада госпожице.
— Мани, опитайте се да разберете. С Евън сме се споразумели. Той знае, че понякога не съм в състояние да му обясня каквото и да било.
— Може ли един старец, който един-два пъти е действал на ваша територия, да попита защо?
— Ако имате предвид работата си с Мосад, не би трябвало — извинявайте за прямотата… Просто се налага да не се издавам, защото щом не знаете нещо, няма как да го изтървете.
— Амитали и пентотали? — попита Уайнграс. — Или като едно време, скополамин? Хайде, мило момиче, не сме в някоя пресечка в Маракеш или в планината. Кой ще седне да ни разпитва тук с опиати?
— Сигурна съм, че и задържаният младеж, когото Евън разпозна и който сега пътува за някоя клиника във Вирджиния, вероятно е мислел същото. След двайсет и четири часа ще изпее и майчиното си мляко.
— Това не важи за нас — настоя Уайнграс.
— Може би не, но за нас важи нещо друго. От шест часа вече имаме някаква следа, която ще ни отведе до висшите правителствени кръгове. Ако грешим, по-добре конгресменът Кендрик от Колорадо да няма нищо общо с нас, да не знае нищо. И да отрича всичко. Това се отнася и до вас, Мани.
— Радиовръзката в самолета — каза Евън, като изгледа Калейла. — Не се обаждаше резидентът в Кайро, нали? — Калейла вдигна рамене и пусна ръката му, за да вземе чашата си от масичката пред дивана. — Добре, да не се впускаме в подробности — продължи Кендрик, — а да си поговорим за истината — да оставим какво ще отричам, пет пари не давам за това. Каква истина търсите? Поне ми намекни — втръснало ми е от тази дума във Вашингтон. Кой си разиграва коня? Който и да е той, вече уби приятелите ми — нашите приятели. Имам право да знам.
— Да, имаш — изрече бавно Калейла, както седеше сковано на дивана и поглеждаше ту към Евън, ту към Еманюел Уайнграс; накрая се вторачи в Кендрик. — Сам го каза, сам разбра — поне мъничко от истината. Някой действително е пуснал убийците и им е дал възможност да убиват. Сдобили са се с паспорти и тъй като си представям външността им, нали и аз съм половин арабка, фалшивите документи сигурно са много изпипани, щом тези типове са минали през проверката на специалистите срещу тероризма, каквито имаме не само ние, но и нашите съюзници, че и руснаците на всеки контролно-пропускателен пункт. Освен с паспорти терористите разполагат и с канали, по които получават оръжие, амуниции, пари, шофьорски книжки и предварително наети автомобили, осигуряват си скривалища, дори дрехи последна дума на модата, в случай че бъдат арестувани и разпитвани. Освен това някой им прави предварително резервации за влака и самолета и им носи билетите направо на гарата или летището, и то в последния момент — Виждате ли, при тези хора няма дребни неща, всичко е изпипано до най-малките подробности, за да гарантира успехът на акцията. — Калейла замълча и пак погледна двамата мъже. — Някой им е подсигурил всички тези неща и който и да е той, които и да са те, не бива да заемат такива ключови постове. Трябва на всяка цена да открием кой е в дъното на всичко това.
— Каза го и за хората, откраднали оманското досие.
— А ти си убеден, че те са едни и същи.
— А според теб не са ли? За мен е повече от ясно.
— За мен пък не.
— Натам клонят нещата. Това обяснява и кръвното отмъщение. Мен търсят.
— Ами ако не са едни и същи! — настоя Калейла. — Ако едното е следствие на другото? Не забравяй, че мина цял месец и половина. Дори някой да е искал да ти отмъсти, вече се е отказал.
— Току-що изреди доста неща, които трябва да се организират. За това се иска време.
— Щом имат възможност да го уредят за десет седмици, какво им пречи да го организират и за десет дни, Евън?
Еманюел Уайнграс вдигна длан — един вид им нареди да замълчат и явно очакваше да му се подчинят.
— Според вас синът ми има не един, а двама врагове? Арабите от Баака и още някой в Щатите, който работи или с тях, или срещу тях? Нещо не се връзва, мило дете.