Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
— Не използвам Зверската магия — натъртено рече Бърич.
— Знам какво видяха очите ми — непреклонно отвърна Уеб. — Наричай го с каквато си искаш мръсна дума. Ти си я владееш по начин, който е почти изгубен за нас. Кой те е учил и защо не си предал наученото?
— Никой на нищо не ме е учил. Махай се. И стой по-далеч от Пъргав. — В гласа на Бърич се четеше мрачно предупреждение и почти страх.
Уеб запази спокойствие.
— Ще се махна, защото си мисля, че Фиц се нуждае от почивка и време да поговори насаме с теб. Но няма да позволя синът ти да остане невежа. Той е получил магията си от теб. Трябвало е да го научиш на уменията си.
— Баща ми е Осезаващ? — Пъргав изглеждаше потресен до дъното на душата си.
— Сега всичко се изяснява — тихо рече Уеб. Наведе се към Бърич и го погледна така, сякаш го гледаше не само с очите си. — Главният коняр. И майстор в Осезанието. С кои същества можеш да разговаряш? Кучета? Коне? Какви други? Откъде си дошъл, защо си се крил?
— Махай се! — кипна Бърич.
— Как си могъл? — възмутено викна Пъргав и внезапно очите му се напълниха със сълзи. — Как си могъл да ме караш да се чувствам толкова мръсен и низък, щом е дошло от теб, щом и ти го имаш! Никога няма да ти го простя. Никога!
— Не ми трябва прошката ти — с равен глас рече Бърич. — А само подчинението ти. И ако се наложи, ще го получа насила. А сега и двамата изчезвайте. Имам работа и ми пречите.
Момчето остави чайника и се запрепъва към изхода. Чух сподавените му хлипания, когато избяга в нощта.
Уеб стана по-бавно и внимателно остави котлето със супа.
— Ще се махна, човече. Сега не му е времето. Но ще дойде време да поговорим и ще ме изслушаш, та дори ако се наложи преди това да се посбием. — Обърна се към мен. — Лека нощ, Фиц. Радвам се, че не си мъртъв. Скърбя, че лорд Златен не се върна с теб.
— Знаеш кой е? — откъсна се от Бърич.
— Да. Знам. И покрай него знам ти кой си. Знам също кой е използвал Осезанието да го изтръгне от смъртта и да го вдигне от гроба. Ти също знаеш. — И с тези думи Уеб остави покривалото на входа да падне след него.
Бърич остана загледан след него, после примигна и затвори очи.
— Този човек е заплаха за сина ми — отсече той. — Може и наистина да се стигне до сбиване. — После сякаш загърби грижата си и завъртя глава към Сенч и Предан. — Трябва ми парче плат, кожа или нещо друго, за да превържа рамото му за през нощта, докато отокът не спадне и ръката не се намести добре.
Предан вдигна робата от Бледата жена. Бърич кимна и принцът отряза ивица от долната й част.
— Благодаря. — Бърич се обърна към мен. — Можеш да ядеш със здравата си ръка, докато те превързвам. Храната ще те стопли. Само гледай да не мърдаш много.
Предан му даде ивицата плат и започна да пресипва супата в купа и да ми налива чай, сякаш бе мой паж.
— Нищо повече не мога да направя. Опитвам се да измисля нещо, но нищо не ми идва наум.
Настъпи мълчание. Започнах да ям. Бърич превързваше рамото ми. После седна на постелката и изпъна неловко болния си крак. Сенч сякаш бе остарял с десет години. Явно се бе замислил върху думите на принца, защото рече бавно:
— Имаш няколко възможности, принце. Утре можем просто да си тръгнем. Признавам, че това ме изкушава, дори само защото ще изоставим всички онези, които ни излъгаха и предадоха. Но това е нищожно отмъщение и в крайна сметка няма да спечелим нищо. Друг вариант е да последваме плана на Уеб и да направим всичко по силите си да освободим дракона, като забравим за съюза с Външните острови и се надяваме вместо него да спечелим благоволението на Тинтаглия и бинградските търговци.
— И да изоставим Шута — добавих тихо.
— А също Ридъл и Хест. И майката и сестрата на Елиания. И да наруша думата, която дадох. И то не само пред моите собствени херцози, но и пред островитяните. — Предан скръсти ръце и погледна нещастно. — Чудесен крал ще излезе от мен.
— Нищо не може да се направи за Шута — каза Сенч. Изрече думите колкото се може по-меко, но те въпреки това ме прободоха. — Изоставянето на роднините на Елиания и нарушаването на дадената дума може да бъде простено, тъй като те получиха обещанието ти с измама. Както винаги, много ще зависи от това по какъв начин се представят нещата.
— Измама — тихо рече Предан. — Какво бихме направили ние? Майката и малката сестра на Елиания. Нищо чудно, че в очите й има толкова мъка. Значи за това годежната церемония в майчиния й дом бе толкова странна и майка й отсъстваше по време на преговорите. Мислех си, че Претопяването е останало в миналото зло. Не съм си представял, че може да засегне и моя живот.