Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Добре сте направили.
— Оттогава мина доста време. Никакви вести от нея.
— Знам, че е жива — каза Елънд.
— И аз вярвам в това.
Елънд се усмихна.
— Не става въпрос само за вяра, Хам. — И кимна към колосите. — Преди да я заловят й предадох част от тях. Ако беше мъртва, те щяха да се разбеснеят. Но докато е жива — независимо дали има метални запаси, — тя е свързана с тях.
— Щеше да е добре, ако ни го беше казал, Ел.
— Зная — отвърна Елънд. — Лесно е да забравиш колко много държиш с волята си — дори не се бях замислял, че някои от колосите при лагера не са мои. Разположете постове да ги следят. Ако започнат да се бунтуват, ще ги овладея.
— А можеш ли да се свържеш с нея чрез тях?
Елънд поклати глава. Как да му обясни? Контролирането на колосите бе деликатно занятие — умовете им трудно възприемаха нещо повече от най-простите команди. Не можеше да им даде сложни задачи, нито да ги накара да предадат съобщение или да им обясни как да постигнат нещо. Просто им казваше „направете това“ и те го слушаха.
— Пратихме съгледвачи в Централната област, но… — обади се Хам с тревожен глас.
— Но?
— Повечето не се върнаха. Никой не знае какво е станало с Демоа и хората му — надяваме се да са стигнали Лутадел, но столицата е в тежко положение. Онези, които се върнаха, донесоха обезпокоителни новини. Изгубили сме много от градовете, които завзе тази година. Хората гладуват, селата обезлюдяват. Бежанците оставят след себе си трупове в пепелта.
Елънд затвори очи. Но Хам не беше свършил.
— Носят се слухове за цели градове, погълнати от трусове. Градът на крал Лекал бил залят от лава, изригнала от близкия кратер. От седмици нямаме вести от Джанарл, сякаш цялата му армия е изчезнала безследно, а в Северната област цари хаос. Южната пък е обхваната от пожари… Елънд, какво ще правим?
Елънд продължи да крачи по отъпканата в пепелта пътека. Вече влизаха в лагера. Войниците го гледаха и си шепнеха.
— Ще им помогнем, Хам — отвърна Елънд. — Няма да се предаваме.
Хам кимна, но каза:
— Знаеш ли, преди да предприемеш каквото и да било, май няма да е зле да се преоблечеш…
Елънд се погледна и едва сега си даде сметка, че е с черната униформа, опръскана с кръвта на избитите колоси и покрита със саждиви петна. Може би тъкмо видът му предизвикваше объркване сред войниците.
„Свикнали са да ме виждат с бяла униформа. А не изцапан с кръв от битка“.
Не беше сигурен дали това вече има някакво значение.
Сет го чакаше в стола си пред входа на шатрата му.
— Още колоси?
Елънд само кимна.
— Значи ще нападнем? — попита обнадеждено Сет.
Елънд се замисли.
Мъгливият дух очевидно не искаше да напада. Но Елънд не знаеше какво всъщност очаква от него — и изобщо дали трябва да му вярва. Имаше ли право да изложи на опасност бъдещето на империята си въз основа на неясни напътствия, давани от някакъв призрак сред мъглите?
Трябваше по някакъв начин да проникне в подземието, а не можеше да си позволи продължителна обсада. А и атаката, изглежда, бе единственият начин да спасят Вин. Йомен никога няма да я пусне доброволно — Елънд или трябваше да продължи обсадата, или да щурмува. Вярно, така рискуваше Вин да бъде екзекутирана, но да позволи на Йомен да я използва като разменна монета бе не по-малко опасно.
„Аз трябва да съм този, който взема трудните решения — каза си той. — Нали това се опитваше да ми каже Вин на бала — че мога да съм едновременно човекът Елънд и Елънд владетелят. Доведох тези колоси, защото знаех, че ще ми потрябват. Сега е времето да ги използвам“.
— Подгответе атаката — каза той. — Но така, че Йомен да не се усети. Ще нападнем призори, изненадващо. Първо ще хвърлим колосите, за да пробият отбранителната линия. След това влизаме в града и поемаме контрола.
„Рискуваме живота на Вин. Но ще превземем подземието и ще отнесем нови припаси в Лутадел. А после ще оцелеем, докато можем“.
62.
Предполагам, че Аленди — човекът, когото Рашек убил — е бил Мъглив, най-вероятно Търсач. Но в онези дни аломантията е била съвсем различна и много рядко срещана дарба. Днешните аломанти са само далечни наследници на онези, които са получили късчета от силата на Съхранението. Те са били родоначалниците на бъдещите благородници и също така хората, провъзгласили Рашек за свой император.
Силата в онези няколко късчета била толкова концентрирана, че можела да се съхрани през десетки поколения.