Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Туул погледна замислено огромния воин. Нямаше още трийсет, но коланът му бе отрупан с бойни трофеи. Обърна се към другите и заговори високо:
— Оспорва ли някой Ригис и желанието му да бъде Боен водач на Бялото лице на Баргаст?
— Той все още не е Боен водач — изръмжа Бакал.
Туул кимна.
— А ако убия Ригис тук, сега, ще извадиш ли оръжие и ще ме предизвикаш ли на двубой, Бакал? — Огледа бавно останалите. — Колко от вас ще поискат същото? Ще застанем ли тук, над раздрания гроб на клана на Змиеловите, и ще пролеем ли още баргастка кръв? Така ли ще почетете своите паднали Бели лица?
— Те няма да те последват — каза Ригис с блеснали очи. — Освен ако не отвърнеш на предизвикателството ми.
— А ако отвърна, Ригис, тогава ще ме последват, така ли?
Воинът се изсмя презрително.
— Още не съм готов да говоря от тяхно име…
— Току-що го направи.
— Стига си увъртал с празни думи, Онос Т’уулан. — Ригис се разкрачи и стисна тежкия си тълвар. Зъбите му лъснаха в сплетената брада.
— Ако ти беше Боен водач, Ригис — каза Туул, все така отпуснал ръце, без да помръдва, — щеше ли да убиеш най-добрите си воини само за да докажеш правото си на власт?
— Всички, които посмеят да ми се противопоставят, да!
— Значи би властвал от страст към властта, а не от дълг към своя народ.
— Най-добрите ми воини не биха намерили повод да ме предизвикат, преди всичко — отвърна Ригис.
— Биха намерили. Веднага щом решат, че не са съгласни с теб, Ригис. И това ще те терзае дълбоко, някъде в ума ти. Всяко решение, което взимаш, неволно ще те води до претегляне на рисковете и скоро ще си привлякъл обкръжение от блюдолизци — онези, чиято вярност си купил с услуги — и ще седиш като паяк в центъра на паяжината си, ще се стряскаш и от най-малкото трепване на всяка нишка. Колко можеш да се довериш на приятелите си, като знаеш как си ги купил? Колко скоро ще се окаже, че се огъваш пред всеки порив на желание сред своя народ? Изведнъж тази власт, за която толкова жадуваш, ще се окаже затвор. Стремиш се да удовлетвориш всеки и така не удовлетворяваш никого. Търсиш очите на най-близките до теб и се чудиш дали можеш да им вярваш, чудиш се дали усмивките им не са само лъжливи маски, чудиш се какво казват зад гърба ти…
— Стига! — изрева Ригис. И нападна.
Кремъчният меч се появи като по магия в ръцете на Т’уулан. Блесна като светлина.
Ригис залитна настрани и се свлече на коляно. Прекършеният му тълвар тупна на земята на четири крачки от него — ръката на воина все още стискаше здраво дръжката. Той примига надолу към гърдите си, сякаш търсеше нещо, а кръвта рукна от чуканчето на китката му — рукна, но потокът бързо се изцеди. Със здравата си ръка той опипа дългия прорез в ризницата си от щавена кожа, от който заблика лъскава кръв. Прорез точно над сърцето му.
Вдигна стъписано очи към Туул, отпусна се и седна.
След миг падна на една страна и повече не помръдна.
Туул се обърна към Бакал.
— Искаш ли да си Боен водач, Бакал? Ако искаш, вече си. Отстъпвам командата на Бялото лице Баргаст. На теб… — Обърна се към другите. — На който и да е от вас. Ще съм страхливецът, който искате да бъда. Друг някой ще понесе отговорността за това, което предстои — не аз, никога повече. В последното си слово като Боен водач ви казвам това: съберете Бялото лице на Баргаст, съберете всички кланове и тръгнете към Ледер. Потърсете убежище. Гибелен враг се е върнал в тези равнини, древен враг. Или останете — и Белите лица ще загинат всички. — Избърса върха на меча си в туфа трева и го хлъзна в ножницата под лявата си ръка. — Един достоен воин лежи мъртъв. Сенан понесоха загуба този ден. Вината е моя. Сега, Бакал, ти и другите можете да се дърлите над плячката, но тези, които паднат, няма да обвиняват мен.
— Не те оспорвам, Онос Т’уулан — каза Бакал и облиза пресъхналите си устни.
Туул потрепери.
В последвалата тишина нито един от воините не проговори.
„Проклет да си, Бакал. Бях почти… свободен.“
Бакал заговори отново:
— Боен водач, предлагам да огледаме мъртвите в долината, да разберем какво оръжие ги е покосило.
— Ще изведа баргастите от тази равнина — заяви Туул.
— Клановете ще се откъснат, Боен водач.
— Те вече се откъсват.
— Ще имаш само клана Сенан.
— Ще го имам ли?
Бакал сви рамене.
— Няма полза да избиеш хиляда воини Сенан. Няма полза да те предизвикваме — никога не бях виждал меч да пее толкова бързо. Няма да те обичаме, но ще те следваме.
— Дори ако съм водач, който не предлага услуги ли, Бакал? Който не купува вярност от никого?
— Тези твои думи бяха истина, Онос Т’уулан. В това ти беше… честен. Но не бива да останем толкова… слепи. Моля те, кажи ни какво знаеш за този враг, който убива с камъни и пръст. Не сме глупаци, които сляпо да се опълчат на нещо, което не може да бъде победено…