Търговска къща (Част I)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търговска къща (Част I)». Краткое содержание книги:
— Добре. Ще дойда в събота сутринта. Или ще изпратя сержанта. Тогава можеш да му пошушнеш на ухото, ако се готви някакво мошеничество. И ако се окаже, че някой от тези, които ми спомена е дрогиран или му се крои някакъв номер и аз не зная за това в събота сутринта… вероятно супата ти ще остане да се вкисва още петдесет години.
Уан Фут Ко нервно се усмихна.
— Да, сър. Нека сега да се погрижа за храна…
— Преди да тръгнеш, кажи какво се чува за Джон Чен?
— Нищо. Или почти нищо. Информацията за него е никаква. Независимо, че чувам наградата била изключително голяма.
— Какво? Колко е наградата?
— 100 000 долара допълнително, ако до три дни се разкрие.
Двамата полицаи подсвирнаха.
— Предложени от кого? — попита Армстронг.
Уан Фут Ко вдигна рамене, очите му издържаха погледа на Брайън Куок.
— Никой не знае, сър. Казват, че е някой от Драконите — или от всички Дракони. 100 000 и повишение, ако бъде направено до три дни — ако бъде върнат жив. Моля, нека сега да се погрижа за храната ви.
— Защо разчиташ на Уан Фут Ко? — попита Армстронг.
— Омръзнало ми е неговото прекомерно лицемерие — и всичките скапани главорези.
Армстронг извика за бира.
— Като се доверих на сержант Танг-по не мислех, че ще се стигне до такава акция и толкова бързо. 100 000 са много пари! Това не може да е обикновено отвличане. Господи Боже това е голяма награда! Трябва да има нещо специално тук.
— Да. Ако е истина.
Но не достигнаха до никакви заключения и когато пристигнаха на трека, отиде да провери до управлението. Армстронг беше насочил бинокъла си към кобилата. Лес напускаше трека и я връщаха към конюшните. Изглеждаше в страхотна форма. Всичките изглеждат така. По дяволите, кой от тях?
— Робърт?
— О хелоу, Питър.
Питър Марлоу му се усмихна.
— Рано си станал или късно отиваш да лягаш?
— Късно ще лягам.
— Забеляза ли как Ноубъл Стар атакува, без жокеят й да има нещо общо с това?
— Много си наблюдателен.
Питър Марлоу кимна с глава. Той посочи групата наобиколила един от конете.
— Доналд Макбрайд ми каза.
— А!
Макбрайд беше един от извънредно популярните управители на „Търф клъб“, дошъл от Шанхай през 1949 година.
— Каза ли ти кой ще спечели? Ако някой знае, това е той.
— Не, но ме покани в неговата ложа. Ще участваш ли?
— Ако нямаш нищо против! Ще се видим в ложата на членовете на клуба — не се смесвам с главните.
И двамата наблюдаваха известно време конете, без да говорят.
— Голдън Лейди изглежда великолепно.
— Всичките изглеждат така.
— Няма ли нищо за Джон Чен?
— Нищо. — Армстронг мерна Дънрос с бинокъла си, видя го да говори с един от управителите, недалеч от него беше един от хората на СИ, който Крос бе прикрепил към него. В петък ще имаме докладите — помисли полицаят. — Колкото по-рано видим папките на А. М. Г., толкова по-добре. Почувства се зле и не знаеше от какво му стана така, дали е от тревогата за папките на А. М. Г., „Севрин“ или просто умората. Посегна към цигарите и спря. — Трябва да откажеш пушенето, Питър. Много е опасно за теб.
— Да. Да, трябва да ги откажа. Ти как си?
— Нищо особено. А, Питър, Старецът се съгласи да направиш твойто пътуване около граничния път. Вдругиден, петък 6.00 сутринта в управлението на Каулуун. Това устройва ли те?
Сърцето на Питър Марлоу подскочи. Най-накрая ще може да погледне отблизко към Китай, към непознатото. По цялата граница на Новите територии имаше само едно достъпно място, от което туристите да гледат към вътрешността на Китай, но възвишението беше толкова далече, че не можеше да се види кой знае колко. Дори с бинокъл.
— Колко възхитително! — По съвет на Армстронг — той писа на пълномощника и помоли за разрешение. Пътят покрай границата лъкатушеше от единия бряг до другия. Беше забранен както за превозни средства, така и за пешеходци — освен за местни жители в някои отсечки. Простираше се в широка ивица ничия земя, разположена между Китай и колонията. Хонконг нямаше намерение да влошава отношенията си с Китай.
— При едно условие, Питър. Няма да пишеш или да го споменаваш пред никого в продължение на година, година и нещо.
— Имаш думата, ми.
Армстронг потисна друга прозявка.
— Ще бъдеш единственият янки, който някога е минал по този път, вероятно и такъв ще останеш.
— Страхотно! Благодаря.
— Защо взе това гражданство?
След известна пауза Питър Марлоу каза:
— Аз съм писател. Всичките ми приходи идват оттам, почти всичките. Сега хората почнаха да ме четат. Може би търся правото да критикувам.