С огън и меч

— Колко души да ти дам?

— Няма да взема много, с малка група по-лесно може човек да се скрие и да се приближи… Но дайте ми около петстотин добри молойци и тогава моя ще е грижата да ви докарам пленници, и то не обикновени войници, ами офицери, от които ще узнаете всичко.

— Тогава заминавай веднага. В Каменец оръдията вече гърмят за радост и спасение на ляхите и за смърт на нас, невинните.

Богун излезе и веднага почна да се стяга за път. Както биваше винаги в такива случаи, неговите молойци се запиха, „преди майката смърт да ни прегърне“, и той пиеше с тях, та чак се обливаше с водка, беснееше, вилнееше, след това заповяда да му изкарат едно буре с катран и както беше със скъпото си облекло, скочи в него, потопи се веднъж и дваж цял, от глава до пети, и викна:

— Сега съм чер като майката нощ, няма да ме видят ляшките очи! После се отъркаля по плячкосаните персийски килими, яхна коня и тръгна, а подир него потеглиха в нощния мрак верните му молойци, поведени с възгласа:

— За слава! За щастие!

В това време пан Скшетуски бе стигнал вече до Ярмолинци; там срещна съпротива и поради това удави в кръв жителите и като заяви, че на другия ден ще дойде княз Ярема, даде почивка на изнурените коне и войници. После събра на съвещание офицерите и им рече:

— Досега Бог ни даваше сполука. По страха, който обзема селяните, заключавам, че те наистина ни смятат за предна стража на княза и вярват, че след нас иде цялата му сила. Но ние трябва да помислим, да не би да забележат, че навсякъде се движи все една и съща дружина.

— А дълго ли ще ходим така? — попита пан Заглоба.

— Докато разберем какво е решил Кривонос.

— О, тогава може би няма да стигнем и за битката в стана.

— Възможно е… — отговори пан Скшетуски.

— Ваша милост пане, аз съм много недоволен от това! — каза Заглоба. — Поразигра си човек ръцете върху тия негодници при Константинов, взе се там нещичко от тях. Но това е дребна работа!… Пръстите ме сърбят…

— Може би тук, ваша милост, ще участваш в повече битки, отколкото сам мислиш — отвърна сериозно пан Скшетуски.

— О! А quo modo275? — попита Заглоба доста неспокойно.

— Защото всеки момент можем да се натъкнем на неприятеля и макар че не сме изпратени тук да му препречваме пътя с оръжие в ръка, все пак ще трябва да се защитаваме. Но връщам се към въпроса: трябва да обхванем по-голяма част от областта, за да ни видят едновременно на няколко места, да посечем тук-таме ония, които се съпротивяват, та да посеем още по-голям страх, и навсякъде да пускаме слухове. Затова смятам, че трябва да се разделим на групи.

— Така мисля и аз — каза Володийовски. — Тогава в очите им ще растем все повече и тия, които избягат при Кривонос, ще приказват за много хиляди.

— Ваша милост поручик, ти си тук командир, затова разпореждай — каза Подбипента.

— Аз ще тръгна през Зинков към Солодковци, а ако мога, и по-нататък — каза Скшетуски. — Ваша милост поручик Подбипента, тръгни право надолу към Татариска. Ти, Михал, ще тръгнеш за Купин, а пан Заглоба ще стигне до Збруч край Сатанов.