На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— В шпионаж ли ме обвинявате, господин полковник?
Той се втренчи в мен и внимателно подбра думите си.
— Опитвам се да установя действителната цел на вашето идване в страната.
Е, аз също. Само че полковник Манг не можеше да ми помогне в това.
— Със сигурност можете да се занимавате с нещо по-приятно през седмицата на Тет. Може би семейството ви иска да ви види.
Забележката ми не му хареса.
— Не е ваша работа с какво се занимавам, господин Бренър. Но за ваше сведение, аз си бях вкъщи и сега дойдох да поговоря с вас.
— Съжалявам, че сте били толкова много път за нищо, господин полковник.
— Не бих изминал толкова много път за нищо, господин Бренър.
Явно предстоеше още нещо неприятно.
— Не реагирам добре на скрити заплахи, господин полковник. Може да не ви се вярва, обаче както ви споменах, гражданите в родината ми отказват да отговарят на полицейски въпроси и имат правото да мълчат. Полицаят има възможност да арестува заподозрения или да го освободи. Така че, ако сте дошли да ме арестувате, действайте. Иначе си тръгвам.
Полковник Манг явно досега не бе слушал лекции за границите на полицейските правомощия, защото избра друга възможност, която не спадаше към изброените.
— Ако отговорите на въпросите ми откровено, вие и спътницата ви ще можете да си тръгнете.
Погледнах Сюзан и тя ми кимна. Както вече казах, идването й с мен си имаше своите плюсове и минуси и в момента се отнасяше към втората категория. Ако ме бутнеха в дранголника, щях да се оправя. Обаче ако Манг решеше да опандизи и Сюзан, щях да загазя.
— Имам още няколко въпроса към вас, господин Бренър — каза полковникът. — Може ли да ги задам?
Кимнах.
Той се усмихна.
— Каква е връзката ви с тази госпожица?
И това бях очаквал.
— Запознахме се в Сайгон… в Хошимин… и сега пътуваме заедно.
— Нима? Закъде?
— За Ханой.
— А, да. За Ханой. А къде отивате след Хюе и преди столицата?
— Струва ми се, че вече ви казах, господин полковник. На север по крайбрежието.
— Искате да видите, според собствените ви думи, как живее и работи народът на бившия Северен Виетнам.
— Точно такива бяха думите ми.
— И как възнамерявате да стигнете до Ханой?
— Не зная. Вие какво ще ме посъветвате?
Той се усмихна.
— Можете да дойдете с мен. Имам кола й шофьор.
— Предложението ви е много любезно, но не искам да се отклонявате заради мен.
— И аз пътувам натам. Родният ми дом е близо до Ханой.
— Разбирам. Е, предполагам, че тогава пак ще се видим там.
— Бъдете сигурен, господин Бренър.
— С нетърпение го очаквам. Може би ще се срещнем в нашето посолство.
— А може би няма. — Виетнамецът извади цигара и я запали.
Сюзан също извади цигарите си и саркастично попита:
— Искате ли цигара?
Той не й обърна внимание, което можеше да се смята за огромен напредък след състезанието по викане. Полковникът се учеше бързо.
Манг дръпна от цигарата си.
— Значи пътувате по крайбрежието за Ханой, така ли?
— Как иначе да стигна до Ханой?
— Ами, човек може да заобиколи през хълмовете към Лаос, после да се върне по Червената река. Много е красиво.
— Там живеят ли планинци?
Той се усмихна и не отговори. Дойде ми много веселба за един ден. Беше студено и почти тъмно, имах нужда от скоч, а аз си играя на котка и мишка със злия източноазиатски близнак на Шерлок Холмс на място, където е било, извършено убийство, докато наоколо са загивали хиляди войници и цивилни. Заради това бях тук, а тоя тип се опитваше да ми лепне сериозно обвинение. Нямах търпение да видя Карл и от сърце да се посмея на случката.
Полковник Манг се върна на темата за моя любовен живот.
— Значи с госпожица Уебър пътувате като приятели, така ли?
— Както вече знаете, ние спим в едно легло.
Той се престори на изненадан. Явно имаше нужда и от курсове по актьорско майсторство.
— Но имахте отделни стаи в Натранг и Хюе. И спите в едно легло. Каква екстравагантност!
— Американците проявяват екстравагантност в опитите си да запазят благоприличие и добър тон.