Пустинното копие

– Наистина ли убивате ядрони с голи ръце? – попита херцогът.

Защитения отново се усмихна.

– Както казвах на вашия жонгльор, ваша Светлост, излезте с мен след залез и лично ще ви покажа.

Юкор се изсмя, но насилено, а цветът се източи от червендалестото му отпуснато лице.

– Може би някой друг път.

Защитения кимна.

Юкор дълго време не свали поглед от него, сякаш се опитваше да реши нещо.

– Е? – попита той накрая. – Сте ли, или не сте?

– Какво, ваша Светлост? – каза Защитения.

– Избавителя – поясни херцогът.

– Определено не е – изсмя се пастир Ронел, но херцогът му махна рязко и свещеникът млъкна на мига.

– Сте ли? – попита той отново.

– Не – отвърна Защитения. – Избавителя е само легенда, нищо повече.

Ронел изглеждаше готов да каже нещо по този повод, но щом погледна херцога, библиотекарят веднага се отказа.

– Аз съм един обикновен човек, който просто намери изгубените защити.

– Бойните защити – допълни Малкълм и очите му светнаха.

Тъй като беше единственият в залата освен Рейджън, който се бе изправял сам в нощта срещу ядрони, интересът му не беше учудващ. Гилдията на вестоносците вероятно би платила мило и драго, за да въоръжи хората си със защитени копия и стрели.

– И как се натъкнахте на тези защити? – настоя Юкор.

– Има какво да се намери в развалините между градовете – отвърна Защитения.

– Къде? – попита Малкълм.

Защитения само се усмихна, оставяйки ги да клъвнат на въдицата.

– Достатъчно – прекъсна го Юкор. – Колко злато искате за защитите?

Защитения поклати глава.

– Няма да ги продам срещу злато.

Юкор се навъси.

– Бих могъл да накарам стражите ми да променят мнението ти – заплаши той и кимна към двамата на вратата.

Защитения се усмихна.

– Тогава ще се окажете с двама стражи по-малко.

– Може би – замисли се херцогът, – но аз имам хора в излишък. Даже може би достатъчно, та да те заковат на земята, докато защитниците ми прекопират всеки сантиметър от кожата ти.

– Нито един от знаците по мен няма да ви помогне да защитите нито копие, нито каквото и да било оръжие – излъга Защитения. – Онези символи са тук – той чукна по слепоочието си през качулката, – а в Мливари няма толкова стражи, колкото е нужно, за да ги изкарате от мен.

– Не бих бил толкова сигурен – предупреди го Юкор, – но виждам, че си си наумил цена, така че казвай и да приключваме.

– Всичко по реда си – каза Защитения и подаде на Джоун чантата на Райнбек. – Херцог Райнбек моли за съюз срещу красианското нашествие, покорило вече Райзън.

– Разбира се, че Райнбек ще иска съюз – изсумтя Юкор. – Седи зад дървени стени насред зелени земи, за които пустинните плъхове мечтаят. Но аз защо да пращам войски?