Лейди КАЛИГУЛА

– Е, Миси специално ме помоли да ѝ уредя ангажименти в най-гадните бардаци за няколко дни, но в Липарис мога да ти намеря работа в много по-добри – подразни я Муций, като облиза горната си устна. – Сепарета с плюш и прекрасни стенописи, прислужници.

– Имаш ли публичен дом на тези острови?

– Аха... два. Най-добрият и най-долнопробният.

– И какво ще направиш, ако брат ми ме заточи? – попита Друзила, за да продължи закачката, без да му казва, че Лесбия е вече изпратена на Липарианските острови и вероятно вече работи инкогнито в неговия бордей под името Марилила.

– Ще преплувам морето, за да те пробвам – заяви той и я погали по бедрата.

– И как ще го направиш? – предизвика го тя, усещайки потръпване под халките си.

– Ще вдигна туниката ти – каза византиецът и го направи – колкото да мушна ръце под нея и да те погаля по краката.

– Такава свиня си, Муций – прошепна тя, докато той плъзгаше длани под туниката ѝ и драскаше бедрата ѝ с нокти, карайки цялата ѝ кожа да настръхне.

– Това е, защото ти си въплъщение на магьосницата Цирцея, която превърнала Одисей и моряците му в свине – обясни той и продължи да я драска по голите бедра и по заоблените задни части, от което я побиваха тръпки.

– Не е ли това доказателство за истинската власт на красивите жени над всички мъже, хубави като Адонис или грозни като крастави жаби? – попита тя с дрезгав глас, докато той я драскаше по ханша и завираше глава в деколтето ѝ.

Тя приклекна. Той поглади вътрешната страна на бедрата ѝ под туниката и след това посегна към гладките ѝ слабини.

– Ммм, обръснала си се...

– Аха... Виждаш ли колко е меко и чувствено тук?

– О, да, харесва ми така... о, имаш и халки – отбеляза сводникът.

– Изненадан ли си?

Муций преглътна, след това започна да си играе с халката на клитора ѝ.

– Докосвай и другата едновременно с тази – прошепна тя.

Той разтвори палеца и малкото си пръстче и започна да трие и двете пръстенчета с една ръка и да гали гладките ѝ срамни устни с трите пръста между тях.

– О, Друзила! Усещам ефекта им върху теб.

– Да, тръпките отиват право в мозъка ми – простена тя, пресегна се към слабините му с дясната си ръка и стисна еректиралия му член. – Не трябва ли да ме пробваш?

Той бързо свали туниката ѝ и отстъпи, за да погледа великолепното ѝ голо тяло. Друзила вдигна ръце, за да му покаже обръснатите си подмишници.

– О, Юпитере! – промърмори Муций, хипнотизиран от гладкия ѝ пубис и златните халки. – Ако великият бог можеше да те види, щеше да се превърне в октопод, за да те прегърне с осем пипала и да обладае всеки сантиметър от тялото ти.

Друзила грациозно се понесе към вратата и я заключи.

– Щом е така, поне да осигуря интимност на атмосферата – каза тя и тръгна към вратата на терасата, за да дръпне пердетата. Муций я гледаше все едно е видение от небесата. На света нямаше друга жена, която да се чувства така удобно, разхождайки се гола. Поведението ѝ излъчваше божествена аура, а ароматът на възбудата ѝ бе заразителен като песента на сирените, подлудили Одисей от желание. Той поискал да го вържат за мачтата на кораба, за да чуе любовните им послания, докато преминава протока между Сцила и Харибда. А днес Друзила беше още по-съблазнителна заради обръснатите си слабини и симетрично поставените халки. Те подчертаваха красотата ѝ и намекваха, че е добре подготвена да играе игричките, които всички велики жени научаваха директно от чувствените богове и богини на приказната гръко-римска митология.