Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Макар да виждаше марша ни към отбранителните си линии, Чардън Шир сигурно си мислеше, че все още разполага с време. Преди щяхме още същия следобед да заемем бойни позиции, след това да укрепим отбранителните си линии през следващите няколко дни, докато всяка страна избере стратегията си, и едва тогава двете армии щяха да се сблъскат в решително сражение.
Но вместо това ние атакувахме малко преди разсъмване. Новата ни организация помогна. Тъй като настъпвахме в боен ред, без обоз и съпътстващи войската цивилни, които да ни отклоняват и бавят, бяхме готови да се придвижим срещу вражеските позиции, вече добре огледани и описани от разузнавачите на Йонджи.
Престорихме се, че сме подведени, дори атакувахме точно в онези зони, които бяха замислени за унищожаването ни, точно както се беше надявал Чардън Шир. Но тъй като вече знаехме намерението му, още преди битката бяхме разделили армията на напълно самостоятелни сили, тъй че раздробяване всъщност нямаше; по-скоро бе все едно, че към една и съща крайна цел настъпват няколко отделни армии. Лявото крило се командваше от генерал Ерни, Дясното — от генерал Льо Балафре, а ясновидец-генерал Тенедос беше поел Централното лично.
Моята кавалерия отново беше задържана в тила, но този път никой не се ядоса, след като беше ясно, че конници не могат да щурмуват изкопи и валове. Щяхме да използваме пробивите, след като се осъществяха и подготвеха за конен щурм.
Калийците бяха изненадани, но се бранеха храбро и хладнокръвно спряха Централното крило, докато бойците излизаха от дълбокия ров. Челният дивизион, изглежда, бе пренебрегнал понесените жертви и продължи боя. Но доминът и ротните командири бяха загинали, затова бойците напираха безразборно, лесна мишена за стрелите и копията, хвърляни от вала. Сред тях беше и Сирилос Линърджис, и тук той се отличи за първи път. Точно както бях допускал, не беше останал със старите сержантски нашивки, с които бе положил клетва — опитните войници бяха твърде малко, за да не получи по-висок чин. След няколкодневно изпитание бе получил легатски пояс и пехотински взвод. В мирно време повишенията стават бавно и трудно. Но във война те се сипят като мусонния дъжд за храбрите и с добър късмет бойци.
Линърджис извикал на бойците зад него, все още на равния терен, да изтръгнат калийските колове от земята и да ги завържат по три. После сграбчил падналото дивизионно знаме, развял го високо, излязъл от рова, застанал под стръмния вал, без да обръща внимание на дъжда от стрели, и изревал:
— Мъжете, които не се боят от смъртта… в атака!
Намериха се предостатъчно от оцелелите, които изпълзяха нагоре по пръстения вал, без да ги е страх от дъжда от копия, връхлетяха срещу калийците с мечове, ками и голи ръце и в отбраната на калийците настъпи пълно объркване.
След това вързаните колове бяха хвърлени по стръмния склон на пръстения вал и мъжете от другите дивизиони плъзнаха нагоре по тях. Хората на Чардън Шир по вала се огънаха и точно в този момент силите на Балафре пробиха отдясно, а скоро след тях — и Лявото крило, и първият вал падна в ръцете ни.
Вързаха за мостове още колове и ги хвърлиха през рововете, докато връхлитащите пехотинци разбиваха барикадите, отвориха вратите и тръбите прозвучаха за атака на конницата.
Поехме напред в тръс, дългите конни колони се понесоха към дима и прахоляка на битката, някои се изсипаха през разтворените врати, други дивизиони заобиколиха във фланг цялото бойно поле.
Армията на Чардън Шир се прекърши, но беше задържала атаката достатъчно, за да може Шир с върховното си командване да избяга на югоизток, в сърцевината на Кальо. Домин Петри поведе в гонитба пиконосците си от десния фланг, но не успя да ги настигне и разочарован се върна след един час преследване.
Останалите нахлухме във вражеския лагер. Носехме факли, палехме и посичахме в галоп въжетата на палатките. Онези, които намираха кураж да ни се опълчат, пронизвахме с пиките или посичахме със сабите. Калийците започнаха да хвърлят оръжията, започнах да чувам викове за милост, видях да се развяват бели знамена.