Безумният кораб

— Отивам вкъщи — обяви тя.

— Довиждане — с неутрален тон отвърна Янтар.

Другата жена стовари длан по перилото.

— Знаех си, че някой ден той ще го захвърли в лицето ми. Знаех си. През цялото време се опасявах от това и с право.

Янтар я погледна объркано:

— Какво да захвърли?

Двете бяха сами на борда, но въпреки това Алтея снижи глас:

— Че съм спала с него. Той знае, че би могъл да ме унищожи с тези думи. Достатъчно е да се изперчи пред подходящия човек. Или по-точно пред неподходящия човек.

Очите на Янтар пламнаха.

— Чувала съм хората да изричат глупави неща, когато са уплашени или наскърбени, но твоите думи се подреждат сред най-глупавите. Този мъж никога не е помислял да използва въпросния спомен като оръжие. Освен това той не е от онези, които се перчат. Нито би поискал да те нарани.

Настъпи неловко мълчание, в края на което Алтея призна:

— Права си. Понякога си мисля, че просто си търся причина да му се гневя. — Тя скръсти ръце. — Но защо му трябваше да изрича подобни неща? Защо трябва да ме разпитва по подобен начин?

Янтар остави въпросите неотговорени; вместо това тя зададе свое питане:

— Защо това те разстройва толкова?

Алтея поклати глава.

— Всеки път, когато започна да се наслаждавам на това, което правим, той… Днес имахме отличен ден, Янтар. Работихме здраво, работихме добре заедно. Също като някога. Аз зная как той работи и как мисли. Като да танцуваш с умел партньор. И точно когато бях започнала да си мисля, че отношенията между нас отново ще се уравновесят, той трябваше да…

Алтея замълча, но Янтар я подкани:

— Трябваше да…?

— Да ми зададе подобен въпрос. Да изрича подобни неща.

— Да изрича неща, различни от: „Помогни ми за тази греда!“ и „Подай ми чука!“ — невинно се осведоми приятелката ѝ. Алтея се подсмихна тъжно.

— Именно. Нещо, което ми напомня как разговаряхме, когато бяхме приятели. Тези времена ми липсват. Иска ми се да можех да се върна в тях.

— Какво те спира да върнеш духа им?

— Не би било подобаващо. — Тя се навъси. — Сега Граг се намира в живота ми. И освен това…

— Освен това?

— Освен това подобно сближаване би могло да се превърне в предпоставка за нещо повече. А дори и да не доведеше, Граг не би одобрил дружбата ми с Брашън.

— Граг не би одобрил да си имаш приятели?

— Знаеш какво имам предвид. — Алтея продължаваше да се мръщи. — Граг не би одобрил дружбата ми с Брашън. По-рано двамата с него бяхме близки приятели… които не се притесняват да се отпуснат един край друг. Знаеш.

Янтар тихо се засмя.

— Алтея, много скоро ние ще отплаваме с този кораб. Нима очакваш да използваш въздигнати маниери с човек, с когото ще работиш всеки ден?

— Когато отплаваме, той няма да е Брашън, а ще е капитанът. Той не пропусна да ми натрие носа с това. С капитана никой не фамилиарничи.

В настъпващия мрак Янтар я изгледа изпод вежди.

— Тогава защо се притесняваш? Времето ще изцели всичко.