Светилата [bg]

— Глупава жена — обади се Тафарей.

— Не глупава — поправи го другият. — Скромна. Смирена.

— Не знам какво означават тези думи.

Клинч размаха ръка.

— Да не говори много. Да не дрънка постоянно за себе си. Да знае кога да мълчи и кога да си отваря устата.

— Хитра? — предположи маорът.

— Не, не хитра — поклати глава Клинч. — Да не е хитра, но и да не е глупава. Предпазлива, кротка. И невинна.

— И коя е тази жена? — попита лукаво Тафарей.

— Не, не говоря за конкретна жена — отвърна намръщено съдържателят. — Няма значение.

— Здравей, Едгар, може ли за малко?

Зад тях се беше приближи Льовентал.

— Разбира се — отвърна Клинч. — Извинете, господин Тафарей.

Вестникарят премига изненадано, не беше забелязал маора.

— Явно сте отишли да помагате за разтоварването на „На добър час“ — рече той. — Намерихте ли нещо интересно?

Тафарей не обичаше да му говорят снизходително, все едно е част от прислугата, а и още не беше простил на Льовентал, че го е засрамил сутринта.

— Не — отвърна той недоволно. — Нищо.

— Жалко — отбеляза Льовентал и му обърна гръб.

— Какво става, Бен? — попита Клинч, когато останаха сами.

— Боя се, че въпросът ми е нетактичен — рече вестникарят. — Става дума за детето на Анна, бебето, което умря, преди да се роди.

— Така — кимна предпазливо съдържателят.

— Спомняш ли си вечерта, когато я намерих след побоя?

— Разбира се.

— Тогава тя каза, че детето е било от Карвър.

— Да, помня.

— Чудно ми е дали си го знаел отпреди, или също като мен тогава го чу за първи път. Надявам се да простиш нахалството ми.

Клинч мълча дълго.

— Не — рече той накрая. — Тогава тя за първи път отвори дума за това. Преди си мълчеше.

— А ти подозираше ли нещо? — настоя Льовентал. — Да си имал някакво предчувствие? Смятал ли си, че Карвър може да е… ъъъ… този, от когото е заченала?

Съдържателят се изчерви.

— Знаех, че бащата е от Дънидин. Че не е от Хокитика, това показваше сметката.

— А Карвър е познавал Анна още от Дънидин, така ли?

— Тя пристигна с „На добър час“ — отвърна ядосано Клинч. — Друго не знам. Откъде ти хрумна да задаваш такива въпроси?

Льовентал му разказа за случилото се следобед в редакцията на „Уест Коуст Таймс“.

— Възможно е Анна да е излъгала. Да ни е преметнала. На нас и през ум не ни е минавало да се усъмним в думите ѝ. Поне досега.

Съдържателят присви очи.

— Кой друг би могъл да е, ако не е Карвър?

Льовентал присви устни.

— Не знам. Кой ли не. Може изобщо да не го познаваме.

— Думата на Карвър срещу думата на Анна — поде разгорещено Клинч. — Нали не взимаш страната на Карвър? Какво, като е отрекъл, нищо не му коства да отрече, нали?

— Не взимам ничия страна — успокои го вестникарят. — Но ми се струва, че моментът на признанието на Анна може да се окаже важен. Кой знае.