Шадоус Фол [bg]

— Не — отвърна Харт, като се стараеше да прикрие, че му е зле. — Няма да се върне. Никога.

— Първата добра новина за днес — каза Рия и сложи бебето пак на леглото. — Поне можем да си отдъхнем малко сега.

— Не, не можем — обади се Аш. — Нещо идва. Все още идва насам. Много зло и е много близо, не е и Джак Феч.

Сега вече всички можеха да го усетят — нещо огромно и пагубно, твърде необятно, за да е лесно да се проумее, приближаваше все по-близо, като неудържим влак. Прииска им се да избягат и да се скрият, но нямаше къде да отидат и го знаеха. Обърнаха се с гръб към леглото, вперили поглед в мрака, който изпълваше спалнята, но чувството ги връхлетя изведнъж отвсякъде и те не знаеха накъде да гледат. Тогава внезапно той се появи в стаята при тях — висок, поразителен и като цяло ужасен. Те се отдръпнаха от изкривената фигура като от буен огън. Бе дошъл като ангел, десет фута висок, със съвършена бяла кожа като алабастър и ослепителни криле, но костите му бяха твърде едри и тялото му бе изгърбено, сякаш от тежестта на греховете му. Лицето му бе красиво, но ледено, а на челото си имаше два изпъкнали израстъка, които може да са били рога.

От всички тях само Аш не трепна и не отстъпи, нито извърна лице, вероятно защото, след като бе мъртъв, имаше по-малко за губене, но дори и така трябваше да се пробва няколко пъти, преди да може да заговори.

— Кой си ти? — попита решително. — Каква работа имаш тук?

— Кой съм аз ли? — попита поквареният ангел спокойно, почти цивилизовано. — Колко скоро забравят. Аз имам много имена, но една същност. Наричайте ме Прометей, ако искате. Старите майтапи са винаги най-добри. Що се касае до това какво правя тук, сега е моето време, то настъпи най-накрая и повече не мога да бъда отхвърлян. Тук съм да съборя Галериите от мраз и кости, да приключа с Времето и да разбия ключалката на Вратата към вечността. Тяхното време приключи, техните функции са изчерпани. Моята дума ще бъде закон, а животът и смъртта ще бъдат това, което аз реша. Вчера и утре ще изчезнат в зловещото и жестоко днес. Аз разбих вратите на Ада и няма да бъда изпратен отново там.

— Я ми го спомени пак — обади се Аш. — Мисля, че ме завря в ъгъла.

— Чувство за хумор — каза падналият ангел65. — Добре. Това ще ти е нужно там, където отиваш, безочлива сянко. Моля, чувствайте се удобно всички. Тук съм, за да убия Времето, но няма защо да бързам. Дългата война най-накрая свърши, аз държа всички козове и нищо не можете да направите, за да ме спрете. В най-древното пророчество на Шадоус Фол се казва, че веднъж щом градът падне, никой човек, жив или мъртъв, не може да се надява да се изправи срещу мен в мига на моя триумф. Така че, извинете ме, ако чувствам нужда да си придавам малко важност. Винаги съм се чувствал най-добре пред публика, но пък и егото винаги е било един от моите проблеми.

Аз съм зад всичко, което се случва — всеки неочакван обрат и злощастен избор. Аз съм този, който пое контрол над Уайлд Чайлд и го изпрати в Шадоус Фол да убива и да бъде убиван. Но аз изпреварвам себе си. В началото се представих на Ройс и неговите Воини на Кръста и им предложих силата, която си мислеха, че им е необходима, за да завладеят Шадоус Фол за себе си. Цената за тази сила бяха многото убити при превземането на града. Затова офицерите на Воините караха хората си да ви мразят толкова много — така щеше да има много избити, за да се храня от тях. И още, имаше го и скъпия доктор Мирин. Обикновен, изплашен човек, чието дирене на отговори отвъд живота и смъртта го отведе в злощастни места и го направи така уязвим за моите предложения и многото съблазни. Чрез него открих и неутрализирах защитата на града.