Даровете всечовешки

Всичко сочеше към това: Ордън на практика молеше да го убият. Явно се беше включил в змия. Ако го убиеше, змията щеше да бъде обезглавена, освобождавайки друг воин да се бие с почти същия метаболизъм, какъвто сега притежаваше Ордън.

Но щом Ордън останеше жив и обезсилен, то и змията оставаше цяла. Радж Атън трябваше само да намери воините, посветили се на змията, да ги избие и да насече змията на късове.

Съществуването на змия изглеждаше доказателство, че силарите са напуснали Лонгмът, защото ако Ордън беше получил вече стотици дарове, нямаше да му се налага да разчита на змия, за да придобие сила. Щеше да е натрупал и повече жизненост. Но той получи рани твърде лесно и се изцеряваше твърде бавно.

Не, невъзможно беше да е взел стотици дарове, нито дори десетки. Тук той не разполагаше с необходимите хора, които да му послужат като Посветители. Затова беше преместил силарите. Вероятно недалече. Хората, които крият ценности, рядко ги крият далече. Предпочитат да могат често да ги проверяват.

Все пак беше възможно Ордън да ги е дал на някой друг.

През цялата сутрин Радж Атън се беше колебал да нападне замъка по някаква причина, която не можеше да назове. Нещо у войниците по стените го беше безпокоило. Сега разбра какво беше то: принц Ордън го нямаше на тези стени. Беше очаквал баща и син да се сражават заедно, като в старите песни.

Но сина го нямаше.

„Новият крал на Земята идва“, беше му казал старият магьосник. Но магьосникът беше натъртил на думата нов. „Виждам надежда за дома Ордън“, беше казал.

Принц Ордън. Колко логично. Момчето си имаше земни заклинания, които да го пазят, имаше си магьосник на служба при него. Габорн беше боец, Радж Атън го знаеше. На два пъти беше изпращал Салим да го убие в усилието си да попречи на Мистария да се съюзи с по-добре укрепено кралство. Но убиецът се беше провалил.

„Всеки път ме изиграваше, уби пиромантката ми, избяга ми…“

Значи сега Габорн притежаваше силарите. И беше получил дарове, и яздеше начело на настъпващата армия. Вярно, Габорн не бе имал достатъчно време да натрупа дарове, но това можеше лесно да се оправи. Ордън беше върнал Лонгмът преди три дни. През това време дузина верни войници можеше да са получили дарове в полза на Габорн, да са се подготвяли да действат като вектори, да са изчаквали Габорн да се върне в замъка Гроувърман. Новите Посветители можеше да са укрити в Лонгмът или в Гроувърман, или в който и да е от замъците наоколо.

В много случаи Радж Атън беше прилагал същата тактика.

Радж Атън тичаше към Лонгмът и премисляше всички тези неща. Бързо изчисли колко време ще му трябва да превземе Лонгмът, да унищожи силите вътре и да потърси съкровището, за да провери предположението си.

Все още криеше трикове в ръкавите си, оръжия, които не беше смятал да прилага този ден. Не беше искал да разкрие пълната си сила в битка, но изглежда, щеше да се наложи.

Прецени и колко време ще му трябва след това, за да избяга. Армията от Гроувърман беше на двайсет и пет мили оттук. Повечето войници бяха пешаци. Ако всеки от тях имаше по един дар на метаболизъм и един на сила, щяха да са тук до три часа.