Лъжите на Локи Ламора
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъжите на Локи Ламора». Краткое содержание книги:
— Барсави не беше добър човек — рече Ворченца. — Беше безскрупулен престъпник. Но бе проницателен — разбираше много неща, които по-дребните Капи не разбираха. Договорката ми с него бе плодоносна и за двете страни.
— И би било срамота да я изгубим — додаде Раза. — Тайният мир ме възхищава безмерно, доня Ворченца. Възхищението ми от него няма нищо общо с омразата ми към Барсави — бих искал тази договорка да остане в пълна сила. Дадох заповед с тази цел още същата вечер, когато заех мястото на Барсави.
— Така ми казват и моите агенти — потвърди доня Ворченца. — Но трябва да призная, че се надявах да го чуя от вашите уста по-рано.
— Нямаше как да избегна забавянето — отвърна Раза. — Но ето ни тук. Аз имам ужасни обноски, което с охота си признавам. Позволете ми да ви се отплатя.
— И как?
— Много бих се зарадвал, ако ми се предостави възможност да присъствам на празника на Херцога по случай Деня на промените. Способен съм да се предрешвам и да играя доста добре. Мога да бъда представен като джентълмен с независими средства — уверявам ви, никой в Гарвановия обсег няма да ме разпознае. Като малък съм зяпал тези кули в Камор. Бих искал да поднеса почитанията си на каморските благородници поне веднъж. Няма да дойда с празни ръце — наумил съм си нещо разкошно.
— Вие може би искате твърде много — рече бавно доня Ворченца. — На нашите светове, Капа Раза, не е отредено да се срещат. Аз не идвам на вашите разбойнически гуляи.
— Но вашите агенти идват — възрази той весело.
— Вече не идват. Кажете ми защо заповядахте да ги пратят в изгнание? Наказанието за двуличие сред вашите хора е смърт — защо те не заслужиха прерязване на гърлото?
— Вие бихте ли предпочели те да са мъртви, доня Ворченца?
— Надали — отвърна тя. — Но съм по-любопитна за вашите мотиви.
— Аз от своя страна ги смятах за прозрачни. Трябва да разполагам с известна сигурност — просто не мога да оставя вашите агенти да ми се мотаят из краката като Барсави. Разбира се, не исках да ви се противопоставям повече от необходимото, затова предположих, че ако ги пощадя, ще го изтълкувате като приятелски жест.
— Хммм.
— Доня Ворченца — рече Раза. — Напълно съм уверен, че ще се заемете с вкарването на нови агенти сред редовете на моите хора почти незабавно. Приветствам го — нека по-изкусният спечели. Но ние се отклонихме от главната тема на нашия разговор.
— Капа Раза — рече донята. — Не ми приличате на човек, който има нужда от сантименти, обвити в деликатност за пощада на чувствата ви, затова ще бъда пряма. Изцяло в полза и на двама ни е да имаме ползотворни отношения, да запазим Тайния мир за доброто на цял Камор. Дори съм доволна да ви посрещна тук, стига да сте поканен и придружен, както е редно. Но просто не мога да ви заведа при Херцога. Не мога да доведа човек с вашето положение пред него.
— Това е разочарование — рече Капа Раза. — Ала той може да приеме Джанкана Мераджио като свой гост, нали? Мъж, използвал многократно услугите на моя предшественик. И много други корабни и финансови капитани, които са богатеели от уговорките с бандите на Барсави. Тайният мир носи богатство на всеки каморски благородник. Аз в действителност съм техен слуга. Моето снизхождение пълни джобовете им с пари. Наистина ли съм толкова долно същество, че не мога да постоя до масите с угощения, да не бия на очи и просто да се наслаждавам на гледката? Просто да обикалям из Небесната градина и да задоволявам любопитството си?
— Капа Раза — рече роня Ворченца. — Дърпате струни на съвестта, които няма да издадат звук. Аз не съм станала Паяка на Херцога заради меката си душа. Наистина не искам да ви обидя, но нека го формулирам така: вие сте Капа едва от една седмица. Едва съм започнала да си съставям мнение за вас. Вие си оставате непознат, уважаеми. Ако след година все още управлявате и поддържате стабилност сред Точните хора, и опазите Тайния мир, тогава… може би предложението ви би заслужавало да се обмисли.
— И така ли ще остане?
— Така ще остане засега.
— Уви — рече Капа Раза. — Този отказ ме наскърбява повече, отколкото мислите. Имам дарове, които просто не мога да чакам чак до следващата година, за да ги разкрия на всички благородници в този прекрасен град. Моите извинения, но трябва да откажа вашия отказ.
— Но какво говорите?