Ибрахим и Хатидже
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-619-179-034-0
- Переводчик: Хубавинка Филипова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Ибрахим и Хатидже». Краткое содержание книги:
През последните четири дни обаче с падишаха ставаше нещо необичайно.
— Ти си иди, Паргалъ. Аз имам някои други работи.
Други работи ли?
Това беше много смущаващо, но така и не попита падишаха за какво става дума.
Добре че същата сутрин Махидевран Гюлбахар хасеки го беше повикала в Стария дворец, та разбра какви са тези други работи на падишаха.
По стъпките зад паравана Ибрахим разбра, че жената от другата страна седна и нервно се обърна в профил.
— Бог да е с вас, Ибрахим ага!
Нямаше представа как трябва да се говори с една любимка и затова само измънка нещо неясно. Гюлбахар съвсем не я интересуваше какво ще ѝ каже, така че не го забеляза.
— Заслужили сте си благословията. Все още не сме имали възможността да кажем на господаря „Бог да е с вас!“ — оплака му се тъжно тя. — Веднъж само дойде, и то набързо. В градината прегърна за малко нашия принц и си тръгна. Искахме да ви попитаме да не се е случило нещо в Новия дворец?
„Нещото“ изскочи пред мен тъкмо тук!“ — помисли си Ибрахим.
— Мога ли да попитам какво например?
— Не се прави, че не знаеш, ага! Славиш се с името Любимеца Ибрахим! Довереник си на господаря. Ако ти не знаеш какво става, кой друг ще знае?
— Кълна се, не знам.
— От чухадаря Сюмбюл ага научавам, че господарят вече три дни посещавал отделението на наложниците, а в същото време не минава покрай нашата врата.
— И аз чух такова нещо.
— А като чухте, как си го обяснявате? Господарят не поиска ли нещо от вас?
Ибрахим мигновено усети бузите си да пламват.
— Простете, не ви разбрах!
— Хайде, хайде! — процеди тя иззад паравана. — Кой друг ще знае, ако не личният секретар, дали повелителят е взел в леглото си някоя одалиска?
Одалиска ли? В леглото? Кой, Сюлейман ли?
— Няма такова нещо. Господарят ни е изморен. Върна се от поход. Оттегля се рано в покоите и заспива.
— Сам ли?
— Доколкото знам, сам. А и никого не съм видял. Иначе непременно щях да науча. Все щях да чуя, да видя. Плюс това, ако има нещо покрай великия падишах, защо да го крие от служителите си? Какво ще му налага?
Настъпи мълчание.
— Само че — продължи Ибрахим, — си мисля, че господарят, както и целият дворец, вечер отваря прозорците си и се заслушва в онази песен. Защото всяка вечер някаква жена я пее.
— Песен ли? Ах, да! Онази проклета московчанка? Не знам защо, но цената на това злобно момиче изведнъж порасна много. Хатидже я взе при себе си. Сега е в Новия дворец.
Като чу името на Хатидже, Ибрахим изведнъж се оживи.
— Хатидже султан ли?
Забеляза, че тя седна от другата страна съвсем близо до паравана. Сега в отворите му ясно се очертаваше побледнялото лице на Гюлбахар.
— Да, тя. Научавам, че от месеци се занимавала с тази московчанка. Осигурила ѝ тайно да взема уроци. Даже, даже… карала се на Сюмбюл ага, че се държал строго с нея. Една седмица преди господарят да се завърне в столицата, никой повече не е видял момичето тук. После научих, че отвели московската наложница в Новия дворец.
Московска наложница, а? Сам се попита: „Хей, Паргалъ, какво става?“. Московска наложница, а? Рускинята с красивия глас!
— А каква връзка има Хатидже султан с всичко това?
— Не знам.
Зад паравана настъпи мълчание.
— Това ще ми го научиш ти. — Пак замълча. — Виж, Ибрахим ага! — приближи се още повече до паравана тя. През малките отвори сега се виждаха и устните ѝ. — Ще говоря открито с теб. Искам сведения за тази московчанка. Какво търси там? Хатидже няма да я е взела току-така, без нищо. Обезателно кроят нещо. Трябва да разбереш какво.
— Но…
— Не хвърляй на вятъра думите ми, Паргалъ! Казвам се Махидевран Гюлбахар. Майката на бъдещия падишах. Не се е чуло и видяло да забравим каквото сме казали. Нито днес, нито утре ще оставим без ответ твоите услуги. Разбери какво се върти там.
Хатидже… Хатидже… Ибрахим можеше да се възползва от амбицията на Махидевран, за да я види.
— Само че нали знаете, без позволението на господаря аз не мога да влизам в харема. Онази… Как я нарекохте?
— Московската наложница.
— Ах, да. Ако успея да се видя с Хатидже султан, може би… може би ще успея да изтръгна нещо от госпожа султанката. Тя самата малко не ме… Как да го кажа?…
„Олеле, олеле! — помисли си Гюлбахар. Нямаше нужда да се казва. Разбра го. „Какви работи ставали, а аз да не знам“ — си промърмори. Хатидже не го… Паргалъ… Ама че си! Болна лицемерка! А се представяше за тиха, кротка вдовица, а?