![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
… В същото време, колкото и да беше прехласната по своя Тадеуш и по града, Хана машинално отбеляза места за един-два магазина, а защо не и за козметичен салон, и се учуди, че толкова е закъсняла да се установи и в Италия.
При завръщането им в Моркот ги очакваха писма. Самата височина на двете купчинки с кореспонденция — вдясно за Тадеуш, вляво за нея — беше вече многозначителна. Малко смущаваща. Пишеха й на моминското име, новината за промяната в живота й още не бе достигнала до нейните салони и до повечето от познатите й. Отвори само най-важните, три писма от Мариан от Ню Йорк, две от Поли, едно от Ребека, която се подписваше Беки Сингър и мечтаеше отново да се видят, дванайсет или петнайсет от главните й служители като Жана Фугарил в Париж, Сесили Бъртън в Лондон, Ема Вайс в Берлин, Марта Вебермюлер във Виена, както и от Жулиет Ман… и от Бошател, събирачът на треви и растения… и от Жан-Франсоа Фурнак, който й изпращаше отчет от Мелбърн, и от кабинета Уитакър от същия град, който потвърждаваше, че гореспоменатият Фурнак наистина е бил честен… и от директора на фабриката в Еврьо и…
Реши да не се занимава с останалите. Щяха да са й нужни часове да изучи, провери, свери и нанесе в кожените си тефтери всички седмични равносметки. И да добави опашчици и крака на всичките си сладки, къдрави и многоцветни овчици.
— Защо не го направиш, Хана? Аз ще намеря с какво да се занимавам.
— Само ако имаш желание да се отървеш от мен.
— Не съвсем — отвърна той с подигравателна усмивка. — Не съвсем.
Той изобщо не я бе попитал за предприятията й, проявявайки същото безразличие както по време на подписването на брачния договор. Този ден го направи от вежливост. До първия месец на 1900 г. тя имаше двайсет и седем козметични салона и магазини и макар да разбираше, че това изобщо не му прави впечатление, не можа да се удържи да не му опише подробно и не без гордост всички структури, които е изградила, освен магазините за продажба, фабриката в Еврьо, веригата от складове, двете училища — за козметички и продавачки, и двете лаборатории. Повече от четиристотин души работеха за нея. Целодневно, без да смята извънщатните.
— Впечатляващо е, Хана.
— Изобщо не те интересува, нали?
— Не, разбира се. Просто се съмнявам, че бих могъл да ти бъда полезен с нещо.
— Както и аз не мога да ти помагам да пишеш. Тадеуш, ела с мен в Ню Йорк. Ти си американец все пак.
Той се засмя:
— Сега вече и ти.
Тя остана зяпнала: не беше помислила за това. „Смених си националността, без дори да забележа!“
— Още една причина да дойдеш с мен. Само за няколко седмици. Моля те…
Започна да се умилква.
… И си мислеше: „Освен дето не виждам как ще мина без него — а и той без мен, надявам се, — той сигурно познава много хора в Америка. Като прословутия му Джон Д. Маркам например, който е бил заместник-министър, а и все още е сенатор. Той сигурно има много връзки, които ще бъдат страшно полезни за откриването на козметичните ми салони отвъд океана. Ето че отново започваш да манипулираш хората, Хана, малка мръснице“.
28.
Машинката, която…
Пристигнаха заедно в Ню Йорк сутринта на 26 февруари 1900 г., с парахода „Кампания“. Прескочила бе до Берлин, но бе минала и навсякъде другаде, в това число и през Париж и Лондон заради Лизи. Там Хана изпита нова радост: незабавната симпатия, дори вече обич, която се бе появила между Тадеуш и младата австралийка, защото тях с Тадеуш тя обича най-много на света. „Хана, обожавам го.“ — „Аз също, представи си.“ — „Все си мислех, че малко си измисляш, но не, действителността надминава мечтата — той е прекрасен…“
Договориха се малко по-късно, през пролетта, и Лизи на свой ред да отиде в Америка. Засега други двама от братята Каден бяха пристигнали от Австралия и се намираха във Великобритания с жените си.
В Ню Йорк, където пребиваваше от пет месеца вече, Мариан Каден бе свършил много работа. Всичко беше готово. Както бе писал в едно от писмата си, той смяташе, че е намерил идеалното място. Не на Пето, а на Парк авеню, срещу „Уолдорф Астория“.
— За козметичния салон. А имам предвид още три места за магазини, едно от които е почти идеално — Пето авеню, съвсем близо до онзи бижутер Тифани, за който ми говореше.