Другият [bg]

— Дори и страшните ли?

— Дори и те.

— Ще поддържаме ли връзка?

Тя изненадано го изгледа:

— Разбира се. Искам да съм в течение на всичко. Знаеш ли, аз съм много любопитна. И понякога това ме забърква в големи каши.

— А понякога те измъква от тях.

Холи се усмихна:

— Иска ми се да мисля, че е така. — Допи сока си и добави: — Убедена съм, че Бил Самюълс ще ти помага. Знаеш ли, напомня ми за коренната промяна в Скрудж, след като го навестяват трите призрака. Всъщност и ти малко ми напомняш за скъперника с гузната съвест.

Ралф се засмя:

— Бил ще направи всичко по силите си за Марси и дъщерите ѝ. Аз ще му съдействам. И двамата имаме да плащаме за грешката си.

Тя кимна:

— Да, постарайте се да ѝ помогнете. После обаче… забравете проклетото чудовище, забравете ужасните събития, които то предизвика. Ако не си в състояние да забравиш миналото, грешките ще те съсипят, ще те изядат жив. — Обърна се към него и го погледна в очите — нещо, което обикновено избягваше. — Повярвай ми, минала съм по този път.

Лампата в кухнята светна. Джийни беше станала. След малко тримата щяха да пият кафе тук, на двора, но Ралф искаше да каже още нещо, докато е насаме с Холи, нещо важно.

— Благодаря, Холи. Благодаря, че дойде и че повярва в невинността на Тери и в съществуването на Другия. Че ме накара и аз да повярвам. Ако не беше ти, чудовището щеше да продължи да убива.

Тя се усмихна и сияйната усмивка, която Ралф толкова харесваше, озари лицето ѝ и я подмлади:

— Аз ти благодаря за похвалата. Въпреки това с удоволствие ще се върна към скучната си работа по издирване на нарушители на съдебната гаранция, мошеници и изгубени домашни любимци.

Джийни отвори вратата на кухнята и се провикна:

— Кой иска кафе?

— И двамата — извика Ралф.

— Ей сега ще го донеса. Запазете ми място на масата.

Холи каза толкова тихо, че той се приведе към нея, за да я чуе:

— Онзи… онова… беше въплъщение на злото. Изчадие адово.

— Безспорно.

— И все пак непрестанно мисля за онова парченце хартия, което си намерил в буса. Късчето от рекламната брошура на „Томи и Тапънс“. Обсъждахме различни обяснения как и защо се е озовало там, помниш ли?

— Разбира се.

— Всички без изключение ми се струват неправдоподобни. Не биваше да е там, обаче беше. И ако го нямаше, ако не беше тази връзка със случилото се в Охайо, чудовището още щеше да вилнее на свобода.

— Накъде биеш?

— Простичко е. На света има сила, насочена към доброто — ето още нещо, в което вярвам. Отчасти тази вяра ми помага да не полудея, когато си спомня за всички случили се ужасии, но и… има доказателства за съществуването на тази сила, не мислиш ли? Не само тук, а навсякъде. Сила, която се опитва да възстанови равновесието. Спомни си това парченце хартия, когато те измъчват кошмари.

Известно време Ралф не продума и тя го попита за какво мисли. Вратата на кухнята се тресна — Джийни идваше с кафето. Времето им насаме изтичаше.

— Замислих се за вселената — промълви той. — Действително е безкрайна. И необяснима.

— Точно така. Безсмислено е да търсим обяснение.