Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Като чува отварянето на вратата, ушите му пламват от любопитство. Червената лампичка примигва, верният диктофон пренавива специално приготвената лента и от онова, което ще се случи сега, зависи всичко — коремът на Уендъл, този безпогрешен орган и негов най-добър приятел, се затопля от увереността, че справедливостта скоро ще възтържествува и той ще получи каквото заслужава.
Иззад вратата на дрешника приглушено долита гласът на доктор Спигълман и се записва на лентата.
Доктор Спигълман: Оставям ви насаме.
Джак Сойер: Благодаря ви, докторе. Много съм ви задължен.
Доктор Спигълман: Трийсет минути, нали? Което означава, че ще се върна в, хм, два и десет. Джак Сойер: Отлично.
Тихо захлопване на врата, изщракване на резе. Безкрайни секунди мълчание. „Защо не си говорят? — Ама, разбира се… въпросът съдържа отговора. — Само чакат дебелогъзият Спигълман да се разкара, за да не ги подслушва.“ Което е направо божествено, точно така! Тихите стъпки на Джак, който застава до вратата само потвърждават интуитивното предположение на безподобния репортер. О, корем на Уендъл Грийн, о, ти, верен, ненадминат инструмент — пак попадна на журналистическа находка! Уендъл напрегнато се вслушва, а устройството записва и следващия неизбежен звук: превъртането на ключ.
Джуди Маршал: Заключи и другата врата.
Джак Сойер: Как си?
Джуди Маршал: Щом ти си тук, вече съм много, много по-добре. Вратата, Джак.
Отново стъпки, последвани от метално дрънчене, означаващо спускане на резето.
Съсипан-в-най-скоро-време: Цял ден мисля за теб. И за всичко това.
Падналата жена, Курвата, Пачаврата: Половин час ще ни стигне ли?
С-главата-в-торбата: Ако не ни стигне, ще му се наложи да блъска по вратата.
Уендъл едва се сдържа да не изкрещи от радост. Ето какво било! Тези двамата ще правят секс, ще се съблекат и ще се нахвърлят един върху друг като животни. Какъв късмет — тъпкано ще му го върне на скапания Холивуд! Когато Уендъл Грийн свърши с Джак Сойер, репутацията на прочутия детектив от големия град ще е по-лоша от тази на Рибаря.
Джуди изглежда уморена, косата й е на фитили и е някак безжизнена, новите превръзки на пръстите й веднага се набиват на очи, но освен че издава дълбочината на чувствата й. Лицето й е озарено от неземното сияние на въображението, което й бе помогнало да стигне до прозрението. В очите на Джак тя е кралица, хвърлена в затвора по несправедливо обвинение. Болничният халат и избелялата нощница подчертават одухотворената й красота, вместо да я прикриват. Той само за миг откъсва поглед от Джуди, колкото да заключи и втората врата, после пристъпва към нея.
Осъзнава, че тази жена вече знае всичко, което е възнамерявал да й каже. Тя също пристъпва към него и му протяга ръце.
— Цял ден мисля за теб — прошепва Джак, стискайки дланите й. — И за това.
Отговорът й обхваща всичко, което е прозряла, и всичко, което трябва да направят:
— Половин час ще ни стигне ли?
— Ако не ни стигне, ще му се наложи да блъска по вратата. Усмихват се, тя стиска ръцете му по-силно.
— Нека си блъска.
С едва доловимо, съвсем леко движение го придърпва към себе си, сърцето му се разтуптява в очакване на прегръдката. Но постъпката й е далеч по-необичайна: тя свежда глава и сухите й устни за миг докосват ръцете му. После притиска дясната му длан към лицето си и отстъпва назад. Очите й са като пламтяши въглени.
— Предполагам, вече знаеш за записа.
Той кимва.
— Буквално обезумях, като го прослушах, но мисля, че той допусна грешка. Притисна ме твърде жестоко. Защото отново се превърнах в момиченцето, което се вслушваше в шепота на другото дете зад стената. Превъртях и се опитах да я пробия. Чух как синът ми зове за помощ. Беше там — оттатък стената. Където трябва да отидеш и ти.
— Където трябва да отидем заедно.