Странник в странна страна

Какстън вдигна рамене.

— Нека да е на мое име. Но май ще си наема добър бизнесмен. Казва се Саул.

— Всичко е уредено. Ще има очакване, но никой не би посмял да оспори такова завещание. Майк се е постарал. Ще видите. Е, кога ще се махнем оттук? Платихме ли си сметките?

— Джубал — кротко го възпря Бен, — този хотел е наш.

Скоро бяха в аеробуса, без полицията да им досажда — градът затихна бързо след изблика на насилие. Джубал седна отпред до Смрадльо Махмуд и се отпусна. Не усещаше умора, нито печал. Дори не бързаше да се прибере в убежището си. Обсъдиха плановете на Махмуд да останат с Мариям на Марс около година, за да научат езика по-задълбочено. За радост на Джубал, Смрадльо първо искаше да довърши своята работа по фонетичната транскрипция в речника.

Джубал промърмори недоволно:

— Май ще ме принудите да се захвана с тази мъчнотия, за да разбирам какво си дърдорите.

— Както грокнеш, братко.

— Но проклет да съм, ако залягам над учението всеки ден! Ще се занимавам, когато ми е приятно, както съм правил винаги.

Махмуд помълча.

— Редовните уроци в Храма бяха заради групите. Но на някои отделихме особено внимание.

— И аз ще имам нужда от това.

— Например, едва ли подозираш колко е напреднала Ан. С нейната съвършена памет научи марсиански за нула време, чрез мислена връзка с Майк.

— Да, обаче аз не се радвам на такава памет, а и Майк не е наблизо.

— Не, но Ан ще е до тебе. Макар да си голям инат, Доун може да те свърже с нея, стига да й позволиш. А за втория урок няма да имаш нужда от ничия помощ. Ан ще се справи. По календара ще минат броени дни и ти вече ще мислиш на марсиански… Ще бъде доста по-дълго по субективното време, но има ли значение? — Махмуд му се озъби нахално. — И много ще ти харесат упражненията за затвърждаване на материала.