Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Мога ли да ви помогна с нещо, братко? — Поздравът беше груб, отправен едва ли не с желание да го отпратят по-бързо. Набитият мъж изгледа почти презрително безупречния бял костюм на Трайстин.
— Търся звуков агрегат за почистващо устройство „Рубек“, модел 786-а година.
— Х-м-м… Модел 786-а „Рубек“… сигурен ли сте, че търсите точно това? С него се разпилява много енергия…
— Щом ми се налага да ремонтирам модел от 786-а година… — сви рамене Трайстин.
— Да, така е, трябва ви модел от 786-а. Чакайте да видя.
Трайстин отиде до каталога, който лежеше на щанда, и започна да прелиства страниците, отбелязвайки необходимите му части и компоненти.
Виж ти!
— Ето, имате късмет. Дори разполагам с два броя.
— Виждам, че ви се намира и устройство за насочване на вълни, тип „Ремър“ — посочи в каталога Трайстин.
— Да… купчина боклук. Вместо него можете да използвате апарата за насочване „Мурайт“.
— Бих ли могъл да погледна „Мурайт“-а?
— Разбира се. Продавам доста от тях. Стават за различни почистващи устройства, можете да ги използвате навсякъде. Разправят, че дори мисионерите работели с тях… — но не като нас в цивилния живот. Твърдя го със сигурност. Доста време от живота си прекарах на Джозефат.
Трайстин подсвирна. Джозефат беше астероид, от който добиваха ценни минерали. Този мъж сигурно беше костелив орех.
— Бях единственият, който се завърна жив. Това е нещо забележително, все пак. Изчакайте минутка.
Охо! „Мурайт“ изглеждаше по-добре от „Ремър“.
— Вижда ми се много по-стабилен.
— Освен това по-лесно се настройва.
— Колко струва?
— Триста за звуковия агрегат, устройството за насочване струва седемдесет и три.
— Последното нещо, което ми трябва, е усилвател за промяна на електрическото напрежение „Уембли“.
— От толкова високо напрежение ли имате нужда?
— Това е дълга за разказване история…
— Ще ви струва повече от останалите.
— Не е проблем.
Широкоплещестият мъж се върна с плоска кутия, която постави до останалите неща, които Трайстин беше избрал.
— Приемате ли плащане с кредитни карти? — попита Трайстин.
— Разбира се. Приемаме всичко, което може да се приравни с долари. Напоследък бизнесът процъфтява. Хората непрекъснато ремонтират нещо. Просто не разбирам как някои от магазините, които продават нови уреди, още не са фалирали.
Трайстин му подаде кредитната си карта.
— А какво търси тук богобоязлив мисионер като вас, оцелял след изпълнение на бойната си задача?
Трайстин се засмя, мислейки си за вярата.
— Не е необходимо да се боя от Бога, страх ме е само от хората. Аз съм като всички останали и правя онова, което е нужно.
— Правилна мисъл, братко. На мен също не ми се налагаше да се страхувам от Бога на Джозефат, но се боях от идиотите, които си въобразяваха, че знаят каква е волята Му. — Мъжът върна кредитната карта на Трайстин.
— Да — кимна Трайстин, търсейки подходящ отговор. — Бог ще ни покаже волята си по начин, който сам е избрал. — Той взе картата, прибра я в джоба си и сложи по-малката кутия в по-голямата. — Мир вам, братко.
— Бог да ви възнагради с мир — изсумтя едрият мъж и се почеса по главата.
След като натовари покупките си в колата, Трайстин реши да се върне в странноприемница „Обещание“, преди да е завършил пазаруването. Започваше да изпитва чувството, че вече знае какво именно иска да направи — първата стъпка беше да отдели Господ от онези, които смятаха, че знаят каква е Неговата воля.
— Не си ли твърде самонадеян? — измърмори на себе си той. Без да отговори на въпроса, спря колата на няколко метра от вратата на странноприемница „Обещание“.
Трайстин занесе първия пакет с микрокомпоненти в стаята си и се върна за по-малките кутии и куфарчето с инструменти и резервни части.
— Братко Хайрис? Имате ли нужда от помощ? — По-възрастната сивокоса сестра излезе от гишето и се приближи към колата.
— Не, благодаря ви, сестро… Извинявайте, не си спомням как беше името ви.