![Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Господине, по това време тук е спокойно. На ваше място бих влязъл бързо.
Без да поглежда назад, Тег прекоси тясното пространство до зданието и се озова в малко, но силно осветено входно помещение от полиран бял пластичен материал, където го посрещна дълга поредица от видеоочи. Хлътна в асансьорната шахта и набра запаметените координати. Знаеше, че шахтата минава косо нагоре през сградата до петдесет и седмия етаж в задната ѝ част, където имаше прозорци. Спомняше си за обедна зала за частни посещения — в тъмночервено и с тежки кафяви мебели, както и за жена със студен поглед и очевидни белези на бене-гесеритско обучение, без обаче да е света майка.
Подемното устройство го остави в запомненото помещение, но никои не го посрещна. Огледа познатите масивни кафяви мебели. На стената в дъното имаше четири прозореца, скрити зад завеси в кестенов цвят.
Знаеше, че го наблюдават. Зачака търпеливо, ползвайки новопридобитото си дублиращо виждане, за да предугади евентуална беда. Липсваше сигнал за нападение. Застана от едната страна на изхода на подемното съоръжение и отново се огледа.
Тег имаше собствена теория за взаимоотношението между стаите и техните прозорци — брой, разположение и големина, височина от пода, отношение на размерите на стаята към тези на прозореца, вертикално сечение на помещението, използване на пердета или завеси. Всички посочени данни бяха тълкувани от ментат в светлината на познанията му за целите и предназначението. Стаите подлежаха на строго подреждане в съответствие с определена обществена йерархия и подходяща за отделните случаи сложност и изтънченост. Ползването им по спешност предвиждаше „изхвърляне през прозореца“ на присъщите особености, но при всички други случаи можеше да се разчита на системата.
Липсата на прозорци в приземно помещение бе своего рода послание. Ако подобна стая бе обитавана от хора. не можеше задължително да се твърди, че основната цел е била опазването на тайна например. Учебните стаи без прозорци в места със схоластична атмосфера подаваха безпогрешни сигнали, че е налице както желание за откъсване от околната действителност, така и ясно изразена неприязън към децата.
Помещението, в което се намираше сега, говореше за нещо различно — секретност в зависимост от условията, съчетана с потребност от временни наблюдения на външния свят. Защитна потайност, когато се налага. Становището му бе потвърдено, след като прекоси стаята и отмести леко една от завесите. Прозорците бяха от трипластово армирано метастъкло. Аха! Наблюдаването на външния свят може да предизвика атака. Ето кое бе наложило нечия заповед за подобно презастраховане.
Тег отдръпна завесата встрани. Погледна към ъгловите стъкла. Призматични рефлектори разширяваха и изчистваха гледката както по хоризонтал, така и от покрива до земята.
Добре!
При предишното си посещение не бе имал време за по обстоен оглед, но сега успя да направи сравнително пълна преценка. Много интересна стая. Пусна завесата и се обърна точно в мига, в който през отвора на подемника влезе някакъв висок мъж.
Двойното зрение моментално направи точно и твърдо предвиждане за непознатия. В него бе стаена опасност. Новодошлият очевидно беше военен, за което говореше както стойката му, така и бързо опипващият детайлите поглед, типичен само за добре подготвен и опитен офицер. В поведението му имаше още нещо, което накара Тег да настръхне. Той беше издайник! Наемна пасмина за даващия по-висока цена.
— Дяволски зле са се отнесли с вас — изрече мъжът вместо поздрав.
Гласът му беше плътно баритонов, с някакво несъзнателно подчертаване на лична власт. Никога не бе чувал подобен акцент. Военен, дошъл от Разпръскването! Башар или равен по чин, както прецени Тег.
Все още обаче до него не постъпваше никакво указание за непосредствена опасност от нападение.
Тъй като завареният в стаята не каза нищо, мъжът продължи:
— О. простете, наричам се Музафар. Джафа Музафар. Областен командир съм на силите на Дур.
Никога не бе чувал за сили на Дур. Главата му бе пълна с въпроси, но засега реши да ги запази за себе си. Всяка дума, казана тук, можеше да се тълкува като свидетелство за слабост. Къде бяха хората, с които се бе срещнал предишния път? И защо избрах точно това място! Спомни си, че решението му беше взето с голяма вътрешна увереност.
— Моля, чувствайте се удобно — каза Музафар, посочвайки към малък диван с ниска масичка за сервиране пред него. — Уверявам ви, нищо от случилото се с вас, не е мое дело. Опитах се да ги спра, когато чух, че вече сте… напуснали мястото.