Битие [bg]

Точно сега това изглеждаше особено подходящо. Неколцина мъже наблизо, вероятно синове на старицата, ги наблюдаваха внимателно. Славек им се усмихна по най-приветливия начин… и бе възнаграден с мрачно кимане.

— Ела утре да ти дам болнични — каза Бетсби на жената. — Медицинска сестра ще довърши прегледа. Ако не дойдеш, семейството ти ще изгуби привилегиите си. Ако дойдеш, със сигурност ще успеем да намерим генетично съответствие и ще разкараме тази гадост. Разбираш ли?

Тя наклони глава, заслушана в старомодната превеждаща слушалка, после стана да му стисне ръката и да му благодари с бързия си бенгалски говор. Щом видяха това, синовете й се изправиха и също се поклониха. Често ставаше така при обиколките. Цикъл на напрежение, последван от отпускане. За Славек това беше по-изтощително от всяка друга работа.

„Все пак докторът ми има доверие. А това означава много.“

Докато вървяха към сектор ЖН4, д-р Бетсби спря и се обърна към Славек.

— Какви книги?

— Сър? — Острият поглед на шефа винаги го смущаваше.

— Хартиените книги, за които спомена. Откъде си ги намерил?

— Ъ-ъ-ъ… има доста добра библиотека в старата Кутия на собственика над линията на петдесетия ярд. Старият професор Милър ни моли да му носим всички текстове, които намираме в къщите. Аз просто задържам някои, колкото да ги прегледам.

— И? Какво четеш, Славек?

— Ами, сър… в учебната ми програма по история влиза Първата американска гражданска война. Предимно правя виртуален тур с голем-гид на Шелби Фут. Нарича се „Пътят към Апоматикс“.

— Казва се Апоматокс. Знам го този тур. Можеш направо да почувстваш как сачмите профучават край главата ти при Шайло. И допълваш това с книга?

— „Климат и история“ на професор Дейвид Грийн. Малко е суховата, но е интересна. Той твърди, че Северът е спечелил Гражданската война, защото там имало повече имигранти от Европа. Хората мислят, че това се е случило заради робството в Юга. Грийн обаче казва, че е защото земеделието било по-лесно на места, където всяка година вали сняг.

— И защо е така, Славек? — Бетсби сякаш слушаше с половин ухо, докато разменяше поздрави с неколцина старци при следващия навес. Обитателите дръпнаха завесите, за да могат скенерите му да прегледат наровете и вещите им. Това семейство — от Парагвайската гореща зона — беше поставено под особено наблюдение и всяка седмица трябваше да дават кръвни проби. Toxoplasma gondii често правеше рецидиви, дори след дезинфекцията. Правилата им забраняваха да гледат котки, докато не бъдат официално обявени за чисти.