Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Нужни му бяха няколко секунди, за да проумее чутото.
— Майтапиш се.
— На майтапчийска физиономия ли ти прилича това, Ариех?
Не приличаше. Беше по-скоро лицето на сериозно ядосан човек. И сериозно объркан. Бен Рои не можеше да повярва.
— Но ние на практика разрешихме проклетия случай. Знаем защо е била убита, знаем кой стои зад убийството, знаем, че незаконно изхвърлят милиони тонове токсични гадости в египетска мина… — Щракаше с пръсти на всяко изброяване и тонът му се повишаваше. — Свършихме шибаната мръсна работа, Леа. Остава само да изпипаме фините детайли. Защо точно „Специални разследвания“ трябва да довършват случая?
Тя още не можеше да го погледне в очите. Настъпи тишина, атмосферата в помещението беше напрегната. Накрая Бен Рои проумя и сви юмрук.
— Няма да го довършат, нали? Ще го паркират. Ще го потулят.
Тя не каза нищо, което си беше чисто потвърждение.
— Майтапиш се, Леа! Кажи ми, че се майтапиш!
Устните й бяха стиснати, пръстите й трепереха. Изглеждаше потресена до дъното на душата си.
— Както казах, не съм си сложила майтапчийската физиономия.
— Но защо? Защо? — Бен Рои скочи на крака. — Знаем, че те са го направили, Леа! Знаем и защо са го направили. На практика можем още сега да пратим случая в съда!
— Случаят няма да ходи никъде. Ариех. Отстранени сме от разследването.
— Но защо? Кажи ми, защо? — Не можеше да се спре да задава този въпрос. — Започнахме и приключихме случая, а сега просто го изоставят! Искам да знам защо!
— Защото са силни. — Тя вдигна очи към него. Едва сега той забеляза, че са червени, сякаш бе плакала. — Те притежават системата, Ариех. Или най-малкото притежават хората, които движат системата, което е същото. Те подръпват конците, а куклите танцуват. И ако мога да смеся метафорите, въпросните кукли са на самия връх. Заповедите се дават от горе на долу. „Барън“ са недосегаеми. Ние излизаме от играта.
Бен Рои беше стиснал толкова силно юмруци, че кокалчетата му сякаш щяха да разцепят кожата.
— Да не искаш да кажеш, че можем да преследваме собствения си президент Кацав, но не и някаква мултинационална компания с тлъст портфейл?
Отговорът отново беше мълчание.
— Не мога да повярвам на ушите си! Нали ти самата ми каза, че все още се подчиняваме на законите в тази страна.
— Оказва се, че някои хора са над закона — тихо рече тя. — „Барън“ имат много приятели.
— Всемогъщи Боже! Всемогъщи шибан Боже! Стовари се обратно на стола. Чувстваше се така, сякаш бяха забили юмрук в корема му. Шалев въртеше пакетчето; Бен Рои вдигна ръка и разтърка врата си. Мълчанието се проточи.
— Нима просто ще оставиш нещата така? — попита накрая.
— Повярвай ми, отвратена съм не по-малко от теб.
— Но въпреки това ще оставиш нещата така?
Лицето й пламна. От срам, помисли си поразеният Бен Рои, не от гняв. От безсилен срам.
— Заповедта дойде от самия връх, Ариех. Както ти казах завчера, работих здраво, за да стигна там, където съм. Не мога просто да зарежа всичко.
— А началникът?
Шалев въздъхна.
— Гал се пенсионира след пет месеца. Жена му не е добре, синът му се мести в Министерството на правосъдието. Няма да разклати лодката.
— Не мога да повярвам!
Шалев сви едва-едва рамене.
— В такъв случай ще разкажа всичко на медиите.
— На твое място не бих го направила.
— Как така не би го направила?
— Разчуе ли се, ще вбесиш адски много хора, които не искаш да вбесяваш, повярвай ми. Предстои ти да станеш баща…
Бен Рои не издържа.
— Заплашваш ли ме, Леа?
— Просто ти казвам…
— Как така изведнъж стана тяхна вестителка?
Сега бе ред на Шалев да избухне.
— Да не си посмял да ми държиш такъв тон, Ариех Бен Рои. Разбра ли? Достатъчно тежко ми е и без подигравателните ти инсинуации. Да не мислиш, че ми е приятно, че оставяме убиеца да се отърве? През целия си живот не съм се чувствала по-отвратително. Ние сме пчеличките, изпълняваме заповеди. А това е заповед. Може нататък по линията стражата да се смени и да има правосъдие — Господи, дано стане така! — но в момента слушаме и изпълняваме каквото ни се каже. Ако не заради нас самите, то заради онези, които обичаме. Защото решиш ли да играеш на своя глава, ще ти се нахвърлят като чакали върху шибан труп, повярвай ми.