Хляб по водите

Казва, че смята да се отдаде на политика, и аз си го представям като сенатор, преди да е навършил трийсет и пет години. Ако имаше десетина такива момчета, пръснати в страната, тогава може би нашата размирна родина, изтъкана от варварщина, грабежи, алчност, компромиси и надежди, ще успее да избегне катастрофата в последния момент.

Днес получих писмо от Лесли. В него, както всеки път, тя ми благодари за проявеното снизхождение, че съм й разрешил, както тя се изразява, това позакъсняло чиракуване. Обещава да се върне през лятото и предлага да тръгна да пътувам с нея из западните щати, които искала да рисува. Писмата й са изпълнени с любов и аз не се съмнявам, макар да е далече, че ме обича. Колкото до мен, аз я обичах, когато беше младо момиче и седеше на първия ред в моята класна стая, когато застанахме пред олтара, когато за първи път засвири на пианото в дома ни в Ню Йорк, когато беше бременна, когато превързваше раните на Хейзън и когато удари плесница на жена му в ресторанта в Тур, когато я качих на самолета за Франция. Дали случайността или съдбата я изпрати в моята класна стая и я хвърли в обятията ми за цял живот, не знам и не ме интересува. Знам, че я обичам и винаги ще я обичам, а причините нямат значение. Постъпили сме така, както ни е било писано или както е трябвало да постъпим. Тя казва, че ще се върне. Ще видим.