Илиада [bg]
- Автор: Гомер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Блага Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Илиада [bg]». Краткое содержание книги:
АМФИМАХ — 1. син на Ктеат, внук на Актор, един от водачите на епейците, убит от Хектор (II, 612; XIII, 185); 2. син на Номион, вожд на карийците, брат на Наст, убит от Ахил (II, 871).
АМФИТРИОН — син на Анкей, внук на Персей, съпруг на Алкмена, баща на Ификъл и възпитател на Херакъл.
АНДРОМАХА — дъщеря на Еетион, цар на Тива в Киликия, съпруга на Хектор, майка на Астианакс (Скамандър), пленница на Ахиловия син Неоптолем след убийството на Хектор и разрушаването на Троя.
АНКЕЙ — 1. баща на аркадския водач Агапенор (II, 609);
2. етолиец от Плеврон, победен от Нестор по време на игрите, уредени на погребението на Амаринк (XXIII, 635).
АНТЕНОР — син на Есиет и Клеоместра, съпруг на Теана, баща на 11 сина: Агапенор, Акамант, Архелох, Демолеон, Хеликаон, Ифидамант, Коон, Лаодок, Педей и Полиб, от които седем паднали в сраженията. Те се наричат Антенориди. Баща им съветвал троянците да върнат Елена и съкровищата, които Парис докарал заедно с нея. Според късно предание заминал за Италия след разрушаването на Троя.
АНТЕЯ — 1. съпруга на Прет (VI, 160); 2. град в Месения, (IX, 151).
АНТИЛОХ — син на Нестор и Анаксибия (или Евридика), млад, красив и верен другар на Ахил, убит от етиопския цар Мемнон.
АНТИМАХ — троянец, баща на Хиполох, Хипомах и Пизандър, голям противник на мира с ахейците.
АНТИФ — 1. син на Приам, убит от Агамемнон (IV, 489; XI, 101); 2. син на Телемен, водач на меонците (II, 864);
3. син на Тесал, вожд на гръцките племена от Калиднийските острови (II, 678).
АНТИФАТ — 1. троянец, убит от лапита Леонтей (XII, 192); 2. ахеец, баща на Оикъл (XV, 242).
АНХИЗ — 1. син на Капис и нимфата Темида, баща на Еней и Хиподамия, цар на дарданците, красив като бог. Афродита се влюбила в него и му родила син Еней; 2. баща на Ехепол от Сикион (XXIII, 296).
АПИСАОН — 1. ахеец, син на Хипас, убит от Еней (XVII, 348); 2. троянец, син на Фавзий, убит от Еврипил (XI, 578, 582).
АПОЛОН — един от най-известните 12 олимпийски богове, син на Зевс и Лета, брат-близнак на Артемида, според Омир бил роден в Ликия, а според по-късни легенди — на остров Делос; бог на светлината, на пророческия дар, на поезията и лекарското изкуство, покровител на стадата, отмъстител за неправдите.
АРГИЙЦИ — едно от трите имена на гърците, употребявани в поемата. Другите две са ахейци и дорийци.
АРГОЛИДА — област в Североизточен Пелопонес.
АРГОС/1/ — 1. столица на Арголида, разположена на река Инах, в Омирово време главен град във владенията на Диомед (II, 559); 2. област в Пелопонес с главен град Микена, където царувал Агамемнон (I, 30; II, 108);
3. = Пелопонес, понеже Аргос бил главен град на ахейците; 4. Аргос пеласгийски, град в Тесалия, подчинен на Ахил (II, 681); 5. долината на река Пеней (VI, 456);
6. = Гърция (XII, 70).
АРГОС/2/ — 1. стоок пазач на Йо, убит от Хермес (XXIV, 345); 2. син на Зевс и Ниоба, митически цар на Аргос.
АРЕИЛИК — 1. троянец, убит от Патрокъл (XVI, 308);
2. баща на беотийския вожд Протоенор (XIV, 451).
АРЕЙТОЙ — 1. беотиец, владетел на Арна, съпруг на Филомедуза, баща на Менестий (VII, 8 и следващи);
2. колар на тракиеца Ригъм, убит от Ахил (XX, 488).
АРЕС — син на Зевс и Хера, бог на войната, символ на грубата сила, брат на Ерида, богинята на раздора, и баща на Страх и Ужас (IV, 440; V, 390). Взема участие ту на страната на ахейците, ту на страната на троянците.
АРИАДНА — дъщеря на Минос и сестра на Девкалион, помогнала на Тезей да излезе от лабиринта, но била изоставена от него.
АРКАДИЯ — област в Пелопонес.
АРКЕЗИЛАЙ — беотийски вожд, паднал от ръцете на Хектор.
АРТЕМИДА — дъщеря на Зевс и Лета, сестра-близнак на Аполон, богиня на луната и лова.
АРХЕЛОХ — син на Антенор, брат на Акамант, убит от Аякс Теламонов.
АСКЛЕПИЙ — опитен лекар, цар на Тесалия, баща на Махаон и Подалирий. По-късно почитан като бог.
АСТИАНАКС — синът на Хектор и Андромаха, така наричан от троянците, понеже Хектор бранил града — името значи градозащитник.
АСТИНОМА — собствено име на Хризеида, дъщеря на жреца Хриз, пленница на Агамемнон.
АТА — дъщеря на Зевс, богиня на злата съдба, бедствията и отмъщението.
АТИНА — дъщеря на Зевс. Според по-късно предание тя излязла направо от главата на Зевс, въоръжена с щит, шлем и копие. Омир я нарича Тритогения — родена близо до езеро с име Тритон (или рекичка със същото име), или пък е във връзка с думата глава. Богиня на силата и мъдростта, единствена между богините носи егида като Зевс и Аполон и затова често поетът се обръща едновременно към трите божества.
АТРЕЙ — син на Пелопс и Хиподамия, брат на Тиест, баща на Агамемнон и Менелай, цар на Микена.
АТРИД — = син на Атрей, предимно Агамемнон. но на отделни места и Менелай.