Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
Джъстин покорно си записва каквото му диктуват. От това няма нужда, защото същото послание го е чувал безброй пъти от Теса. Жените се изнизват безшумно между дърветата. Гузни кучета събират с език от земята разпилените зърна.
Джейми и другите помощнички са се пръснали. С дългата си тояга и кафявата широкопола шапка Лорбиър прилича на някакъв духовен пастир, докато отвежда Джъстин далеч от селцето отвъд пистата, към синкавата линия на гората. Една дузина полуголи деца се боричкат кой да ходи по петите му. Те се пресягат да хванат великия човек за ръката. Всяко стиска по един пръст и увисва на него, крещейки и ритайки с крака във въздуха като танцуващ горски дух.
— Тези деца си мислят, че са лъвчета — снизходително споделя Лорбиър, докато децата го теглят за ръцете и крещят в надпревара. — Миналата неделя имахме час по вероучение и тия лъвчета толкова бързо излапаха пророк Даниил, че сам господ не можа да го спаси. Казвам им: не, дайте на господ възможност да спаси Даниила! Така е според Библията. А те разправят, че лъвовете били изгладнели и не можели да чакат. Нека първо да изядат Даниил, пък после господ ще го спаси с магия. Иначе, викат, лъвовете щели да загинат от глад.
Двамата приближават една редица правоъгълни заслони откъм отдалечения край на пистата. Към всеки заслон има по една паянтова пристройка като конска ясла. Всяка ясла представлява един миниатюрен ад за неизлечимо болните, недъгавите, умиращите от жажда и от обезводняване. Прегърбени жени, стоически взиращи се в коремите си в няма агония. Покрити с мухи деца, които нямат сили дори да плачат. Старци, изпаднали в кома от непрекъснато повръщане и диария. Обръгнали на всичко лекари и фелдшери правят невъзможното, за да предумат и подмамят пациентите си да се подредят в някакво подобие на редица. Срамежливи момичета чакат на дълга опашка, подбутват се, шушукат и се кискат нервно. Двама хлапаци са вкопчени в яростна схватка на земята, докато по-голямо момче ги налага с тояга.
Следвани на известна дистанция от Артър и свитата му, Лорбиър и Джъстин достигат до покрития със слама диспансер, който отдалеч напомня на почетната трибуна на английско игрище за крикет. Търпеливо проправяйки си път през тълпата от блъскащи се свадливи пациенти, Лорбиър повежда Джъстин към стоманена решетка, охранявана от двама яки африканци по тениски с емблемата на „Лекари без граници“. Решетката се отваря, Лорбиър се шмугва вътре, сваля шапката и повлича Джъстин след себе си. Бяла фелдшерка и три местни асистентки мерят и смесват нещо зад дървен тезгях. Обстановката издава постоянна припряност, която всеки миг може да прерасне в анархия. Като забелязва Лорбиър, фелдшерката вдига глава и му се ухилва.
— Здрасти, Брант. Кой е този красавец? — пита тя с накъсан шотландски акцент.
— Хелън, запознай се с Питър. Той е журналист и ще разкаже на целия свят какви лениви безделници сте всички тук.
— Здрасти, Питър.
— Здрасти.
— Хелън е медицинска сестра от Глазгоу.
Покрай стените върху дълги рафтове са натрупани до тавана разноцветни кутии и стъкленици. Джъстин ги оглежда уж от обикновено журналистическо любопитство, докато всъщност погледът му търси познатата черно-червена кутийка с логото с трите весели златни пчелички. Кутийката обаче не се вижда никъде по рафтовете. Лорбиър застава в тържествена поза пред една витрина, готов за поредната лекция. Фелдшерката и асистентките й разменят многозначителни усмивки: хайде, почна се пак. Лорбиър държи в ръката си голяма стъкленица, пълна догоре със зелени таблетки.
— Питър — започва той тържествено, — сега искам да те запозная с другата страна от живота в Африка.
Дали всеки път казва едно и също? На всеки посетител? Дали това е неговият ежедневен акт на покаяние? Дали бе издекламирал същото и на Теса?
— Осемдесет процента от всички болни от СПИН в света се намират в Африка. И то по най-предпазливи оценки. Три четвърти от тях нямат достъп до каквото и да било медикаментозно лечение. Затова трябва да сме благодарни на фармацевтичните компании и на техните слуги от Държавния департамент на САЩ, които заплашват със санкции всяка страна, дръзнала да произведе своя евтина версия на патентованите препарати против СПИН. Чаткаш ли? Водиш ли си записки?