Теория на хаоса

Ще огранича наблюденията си до онези, които упражняват властта. Говорих достатъчно за хората. Те остават грижа, но само дотогава, докато следват малцината водещи. За да разберем агресивните желания на главната тълпа, е необходима стъпка във водачеството. Да се планира чрез измама промяна в желанията им, така че държавата да може да процъфтява, е по-трудната задача.

Успехът в това начинание изисква ясно разбиране на природата на държавата. Вече не е особено умно да се описва държавата като единична сфера, като едно неразделимо цяло. Не възнамерявам да наблягам върху очевидното, че суверенността е разделима. Римската република със Сената, консулите и трибуните си е достатъчно доказателство, че такова разделение е не само възможно, но може би дори допринасящо за стабилността. Не. Аз искам да наложа твърдението, че държавите се състоят от три отделни сфери, всяка от които играе особена роля във взаимоотношенията между лидерите и народа. Тези сфери са политическата, икономическата и социалната.14

Първата се дефинира най-лесно. Тя е най-осезаемата от трите, защото за изследванията й са излети океани от мастило. Втората е, ако позволява скромността, мое собствено обозначение на дефиницията на онези дейности в търговията и отношенията в рамките на държавата и без нейно участие. В продължение на столетия терминът е обозначавал поддръжката на домакинствата. Такива са и многобройните позовавания на Аристотел на „оекономията“ в неговите „Политика“ и „Нихомахеанска етика“. Но не е ли държавата в широкия смисъл на думата едно домакинство? Следователно съвсем логично е да се отнасяме към поддръжката на държавата по същия начин, както се отнасяме към поддръжката на домакинствата и по този начин да разработим по-обширна представа за икономиката. Колкото до третата, тя е най-абстрактната от трите. Засега само ще напомня на читателя, че образованието заема централното място в социалната сфера и аз ще оставя по-подробната дискусия за по-нататък.

До този момент авторите на теории, и практични, и непрактични, са събирали трите сфери в една кошница, като по-често са считали политическата сфера като централната сила на управлението. Икономиката и обществото са им изглеждали само малко повече от отражения на политическата власт. Този подход, макар и често използван, не успява да разкрие действителната сложна структура на държавата. Онези, които поемат по този път, са като онзи, който след като опитал задушеното, отбелязал, че говеждото е с добро качество, и следователно, цялото ястие е със задоволително качество. Епикуреецът обаче е този, който отбелязва, че нежният аромат на картофите, праз-лукът, морковите и бульонът правят всъщност ястието и който знае как да поддържа деликатния им баланс. Ако задушеното не се хареса следващия път на първия човек, той ще търси причината за това единствено само в говеждото като причина за неговото недоволство. Епикуреецът има по-фин вкус, по-дискретно чувство за съставките и той знае какво да провери, когато задушеното не го задоволява. Същото е и при държавите — лидерите трябва да разпознават различните съставки на политиката, икономиката и социалната сфера и да ги балансират добре, за да постигат стабилност.