Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
Били се върна обратно в „Тигъра“. Вървеше много бавно с ръка на шията си. През пръстите му шуртеше кръв.
— ’енри! — простена задавено той. — ’енри! ’ен…!
Стигна до джубокса, постоя за миг, залитайки насред бара, а после мускулите му сякаш изведнъж отказаха и той се строполи на пода.
Над краката му, проснати почти пред вратата, легна сянка. А след нея на прага се появи и собственикът й. Той носеше лисича опашка около врата си, в ръцете му димеше пистолет. Фини капчици пот проблясваха в четината на гърдите му. Кожата под очите му беше подпухнала и землиста. Той прескочи безжизненото тяло на Били Тъкър и влезе в сумрака на „Кроткия тигър“.
— Здравей, Хенри — каза Хю Прийст.
15
Джон Лапоант не знаеше защо му се случва всичко това, но прекрасно разбираше, че ако продължава така, Лестър ще го убие. А той не даваше признаци, че мисли да спира.
Полицаят се опита да се плъзне по стената и да избяга, но Лестър го сграбчи за яката и го върна обратно. Дори не се беше задъхал. Ризата му си стоеше прилежно втъкната в ластичния колан на анцуга.
— Дръж се, Джони, момчето ми — каза той и заби поредния юмрук в разкървавената му устна. — Урокът още не е приключил.
Напосоки, без да гледа какво прави, Джон вдигна единия си крак и изрита Лестър с коляно. Той нададе вик на изненада и залитна назад, сграбчвайки го за окървавената му риза. Двамата се търкулнаха на пода и продължиха да се бият.
Унесени в борбата, те не видяха Шийла, която изхвърча от стъклената кабина на дежурния и се втурна към кабинета на Алън. Тя грабна пушката от стената, зареди я и хукна обратно към канцеларията, която вече на нищо не приличаше.
Лестър седеше върху Джон и усърдно блъскаше главата му в пода. Шийла знаеше как да използва пушката в ръцете си. Тренираше стрелба от осемгодишна възраст. Опря приклада в рамото си и извика:
— Махни се от него, Джон!
Като чу това, Лестър се обърна и впери в нея обезумял поглед. Озъби се като подивяла горила, а после отново продължи да блъска главата на Джон в пода.
16
Когато наближи сградата на Кметството, Алън видя първото успокоително нещо за деня — „костенурката“ на Норис Риджуик се задаваше отдолу по Мейн Стрийт. Норис беше цивилен, но той пет пари не даваше. Този следобед заместник-шерифът щеше да се яви на работа и без униформа.
Но в следващия миг и това успокоение отиде по дяволите.
Един огромен червен автомобил „Кадилак“, регистрационен номер КИЙТЪН 1 — излетя от тясната алея, която водеше към паркинга на Кметството, и се засили към „костенурката“ на Норис. Алън се вцепени. Кадилакът не се движеше кой знае колко бързо, но беше четири пъти по-голям от колата на Норис. Миг по-късно се чу трясък и фолксвагенът се обърна на една страна сред шум от разтрошено стъкло.
Шерифът натисна спирачката и изхвърча от колата си. Бъстър също излизаше от кадилака. Норис се мъчеше да се измъкне през прозореца на фолксвагена.
Бъстър тръгна срещу него, свил ръце в юмруци. На тлъстото му кръгло лице бе застинала усмивка. Алън видя тази усмивка и се втурна да спасява Норис.
17
Първият изстрел на Хю пръсна една бутилка уиски на бара отзад. Вторият разби стъклото на някакъв документ в рамка, който висеше точно над главата на Хенри, и остави черна, опушена дупка в средата на разрешителното му за продажба на алкохол. Третият откъсна дясната буза на Хенри Бофорт, разпръсвайки наоколо облак алена кръв и разкъсана плът.
Мъжът изпищя, грабна кутията с пушката и клекна зад бара. Знаеше, че Хю го е уцелил, но не можеше да разбере дали е сериозно или не. Усещаше само, че дясната страна на лицето му пламна като факел и по шията му шурна топла, лепкава кръв.
— Да си поговорим за коли, Хенри — каза Хю, приближавайки се към бара. — Или не, по-добре да си поговорим за моята лисича опашка. Какво ще кажеш, а?
Той отвори кутията и с разтреперани ръце извади уинчестъра. Понечи да провери дали е заредена, но осъзна, че нямаше време за това. Оставаше му само да се надява, че е.
18
Шийла осъзна, че Джон няма да се справи сам с този луд човек, когото тя бе разпознала като Лестър Плат или Прат, учителя по физическо от гимназията. Той бе престанал да блъска главата, на заместник-шерифа в пода и се бе заел да го души:
Жената обърна пушката, хвана я за затвора и я преметна през рамо като Тед Уилямс. После уверено се засили с приклада напред.
В последния момент Лестър обърна глава и пое стоманения приклад точно между очите. Чу се отвратителен звук, сякаш някой бе скочил с все сила върху пакетче пуканки, и прикладът хлътна в черепа му, превръщайки мозъка му в желе.