Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
Хората на Флеминг го бяха разкрили.
Той направи крачка встрани и се опита да я заобиколи, но жената се оказа твърде бърза. Тя го стисна силно за ръката и заговори със спокоен, делови глас.
— Специален агент Флеминг би искал да размени няколко думи с вас, лейтенант. — Говореше спокойно, истинска професионалистка. — Веднага — додаде тя.
Болд трябваше да си осигури добра видимост към залата, за да може да ръководи едновременно екипа на СПУ и своите собствени хора. Не разполагаше с време за посещения.
— Една минута — прозвуча в ухото му.
Болд не даде знак, че е приел съобщението. Надяваше се, че Мълрайт ще интерпретира това като сигнал, че Болд има проблеми.
Болд отново огледа жената и агента, който стоеше пред павилиона. Биха ли поели риска да вдигат излишен шум само минута преди пристигането на заподозряната?
— Мисля да откажа — информира я той.
— Не смятам, че ще го направите.
— И как ще ми попречите? Да не би да смятате да ме изблъскате насила? Защо преди това не се консултирате с вашия шеф?
— Вие сте тук, за да провалите операцията, нали? — попита го тя.
— О, много добре! — възкликна Болд. — Много сте добра.
— Тридесет секунди — обяви гласът в ухото му. Последва серия от прищраквания, след което се му гласът на диспечера: — „Браво едно“, докладвай. — Това беше кодът на Болд.
Той не се обади.
Болд отстъпи крачка назад, погледна жената и се развика:
— Ей! Не слагайте тази книга в чантата си! Трябва първо да я платите!
Тя замръзна на мястото си и го погледна объркано.
Болд вдигна очи към огледалото и видя, че продавачът заключи касата, прибра ключа в джоба си и излезе пред павилиона — реакцията му беше светкавична; очевидно такива неща се бяха случвали и преди. Действията на продавача блокираха пътя на другия агент, който стоеше пред павилиона. Болд се освободи от хватката на жената, завъртя я и леко я побутна към приближаващия продавач.
— Тя се опита да открадне книгата — информира го Болд.
Болд заобиколи една от поставките за вестници, направи две крачки по посока на другия агент, взе една книга с меки корици и произнесе на висок глас:
— Чел ли сте тази книга? — Удари с книгата лицето на агента, в резултат на което слушалката му влезе дълбоко в ухото му и човекът се преви на две от силната болка.
Болд бързо тръгна по пътя си с ясното съзнание, че Флеминг не може да си позволи сцена точно в този момент.
Възбуден от сблъсъка и преливащ от адреналин, Болд забеляза един огледален панел на висящия таван. Веднага разбра, че зад него има охранителна камера. Вдигна среден пръст по посока на камерата и в същия момент се сети за Ла Моя. Отдавна не се бе чувствал толкова добре.
74.
Докато пътниците слизаха от самолета и минаваха през терминал единадесет, Болд стоеше пред редицата телефонни автомати и си мислеше за Дънкин Хейл. Притиснал телефонната слушалка към ухото си, насочил поглед не към терминала, а към човека, застанал пред него, Болд слушаше докладите на останалите членове на екипа. „Браво пет“, цивилно ченге от отдел „Наркотици“, седеше с лице към терминал единадесет. В едната си ръка държеше хотдог, а вестникът бе разтворен на спортната страница и лежеше върху коленете му като огромна салфетка. Върху вестника бе разположен „Камкордер“, насочен директно към терминал единадесет. Една добре прикрита жица излизаше от него и продължаваше към малката пътна чанта, поставена на съседния стол. В контролния център Мълрайт спокойно наблюдаваше терминала.
Мъж и жена си бъбреха весело, а фотоапаратът им заслепяваше със светкавиците си пристигащите пътници — двамата несъмнено бяха от хората на Флеминг.
Зад него стояха двамата агенти от вестникарското павилионче и чакаха ред за телефон. Вниманието им бе разделено между Болд и пристигащите пътници. Присъствието на Флеминг се усещаше навсякъде. Но Болд и не бе очаквал друго.
БРАВО ПЕТ: — Тойотата току-що излезе. — Тайболд беше тойотата.
КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Разбрано.
БРАВО ПЕТ: Тойотата тръгна към „Браво едно“.
Болд натисна веднъж бутона. Единичното прищракване бе знак, че е чул съобщението.
БРАВО ПЕТ: Към тойотата се приближава превозно средство.
„Браво пет“ смяташе, че някой от агентите на ФБР се бе уловил на въдицата и бе насочил вниманието си към Тайболд, а не към Кроули. Прозвуча гласът на друг член от екипа на СПУ.