Каин и Авел [bg]

— Не съм те зарязала. Ако те бях зарязала, досега да съм избягала с Ричард, но не мога да сторя такова нещо зад гърба ти. Вече съм на двайсет и една години и ще се омъжа за Ричард. Смятам да прекарам с него остатъка от живота си. Много те моля, татко, помогни ни. Защо не се срещнеш с него — тогава ще разбереш защо чувствата ми са толкова силни.

— Няма да допусна и да стъпи в къщата ми. Само това оставаше да се срещам с издънката на Уилям Каин! За нищо на света, чу ли!

— В такъв случай ще те напусна.

— Ако ме напуснеш, Флорентина, за да се омъжиш за младия Каин, няма да ти оставя и пукнат грош. Чу ли, и пукнат грош! — Авел продължи по-меко: — Вслушай се в здравия разум, момичето ми, с времето ще го забравиш. Още си млада, има куп други мъже, които биха жертвали дясната си ръка, само и само да се оженят за теб.

— Не искам никакви други мъже — отсече Флорентина. — Вече съм срещнала мъжа, за когото ще се омъжа, и той няма никаква вина, че е син на баща си. Никой от нас не е избирал бащите си.

— Щом моето семейство не е достатъчно добро за теб, махай се! — викна Авел. — Заклевам се, занапред в мое присъствие никой няма да споменава името ти. — Той се обърна и се загледа през прозореца. — Предупреждавам те за последен път, Флорентина, не се омъжвай за това момче.

— Ще се омъжа, татко. И двамата не сме на възраст, когато ни трябва благословията ви, въпреки това искаме вашето съгласие.

Авел извърна поглед от прозореца и тръгна към нея.

— Бременна ли си? Затова ли си се разбързала? Налага ли се да се омъжиш?

— Не, не съм бременна, татко.

— Спала ли си с него?

Въпросът възмути Флорентина, но тя не се поколеба.

— Да — отвърна тя. — Много пъти.

Авел вдигна ръка и я удари през лицето. Сребърната гривна закачи края на устните й и младата жена едвам се задържа на крака. По брадичката й рукна кръв. Тя се завъртя и разплакана, избяга от стаята, после натисна с все сила копчето на асансьора, като се държеше за окървавеното лице. Вратата на асансьора се отвори и отвътре слезе Джордж. Флорентина мерна изуменото му изражение, но побърза да се качи и пак натисна копчето. Джордж я изгледа смаяно, ала вратата се плъзна бавно и се затвори.

Флорентина изхвърча на улицата, спря такси и отиде право в жилището си. По пътя попи с хартиена салфетка кръвта по устата си. Свел глава, Ричард вече я чакаше под сенника пред входа. Изглеждаше много тъжен.

Младата жена слезе припряно от таксито и хукна към младежа. Качиха се горе и тя затвори бързо вратата — в апартамента и двамата се почувстваха в безопасност.

— Обичам те, Ричард.

— И аз те обичам — пророни младежът и я прегърна.

— Излишно е да питам какво е казал баща ти — прошепна Флорентина и се притисна с все сила към него.